Миличка...искаш ли да чуеш моята история...И тя започва като твоята... и на мен той ми беше Първи...и ние имахме Планове за това как ще учим заедно в софия...как ще имаме семейство един ден(даже имахме имена за децата) и на мен той ми казваше ,че съм всичко,че живота му без мен няма да е живот...7 месеца той беше всичко за мен... ежедневието ми...и нашата връзка беше от разстояние .... такаче знам колко тежко ти е било...един ден ми каза,че иска да сме само приятели(оправда се с това ,че не съм негов тип момиче...

)после ми каза,че има друга...аз обаче знаех ,че е невъзможно и продалжих да диря истината...опреквах го...обвинявах го за това ,че съм без сърце и не вярвам вече в любовта...Сега съжалявам за това...разбрах истината...моето момче има рак на кръвта...

не е искал да страдам един ден когато него вече го няма... Затова повярвай ми ... понякога е по-добре да не знаем истината...защото тя може да промени живота ти завинаги...