Ето и нещо, което преди доста време писах, щот подобно на темата, останах недоразбран:

Това е просто откъс от нещо, което написах преди известно време. Не съм сигурен, дали се говори за мен, но е доста вероятно ...
Седя в стаята ... . ... и аз отново съм сам в тъпата стая.
Едва ли не, съм прекарал целия си живот в тази тъпа стая, и то сам. Мразя я тази стая, не искам да съм в нея, не мога да дишам. Но няма къде да отида, няма къде да се скрия, а и вече никъде не ми се ходи. Искам само ..., макар и само за момент и после да забравя. Да забравя всичко и всички и да ми ... .
... . Но когато ... , ... . Но там са и болката, и тъгата, и те надделяват. Мислех си, че с алкохола ще забравя, но какво се получи ?
Те сега ме владеят, аз съм изцяло техен. ... , ... смисъла. Но къде ... и кога ли ще ... . Ах как искам да знаех...
Мразя се, защото когато трябваше да кажа нещо, аз си мълчах, защото когато трябваше да плача, аз се усмихвах. Защото когато трябваше да умра, аз реших, че трябва да живея...
Мразя времето, защото понякога се точи толкова бавно, а друг път лети с огромна скорост, когато на мен толкова ми се иска то а спре.
Мразя те, защото те обичам...
Мразя те, защото ме обичаш...
...омръзна ми да се чувствам сам...
...защо не може сега ... ...
...вътре в себе си, аз винаги съм на последно място.
Моля те, не позволявай на болката и на тъгата да ме вземат. Защото те ще ме заведат при Смъртта, която ги изпрати за мен. Страх ме е, защото мисля, че и аз я искам така, както и тя ме иска...
Искам да ... , ... ...
Дупки. Искам две такива в главата си - входна отпред и изходна отзад.
Искам промяна ...
Иска ми се да забравях лесно, да прощавах, но не мога ... или може би не искам.
... прекалено много искам ...
Обичам толкова дъжда, защото има смелостта да си излее сълзите, когато му се плаче.
Може би не мога да ... , ... , ... .
Яд ме е, че ме наказват за работи, които не съм извършил аз.
Яд ме е, че не ..., ... . Ако ... , ... .
Яд ме е, че продължавам да мълча, когато трябва да говоря, смея се, когато ми се плаче, и че все още се мъча да живея, когато вече не остана за какво ...
Иска ми се да ... Има ли въобще значение, какво ми се иска?
Мисля си, защо ... , но не разбирам и затова се чувствам сам. А може би наистина съм ...

И още едно подобно :

Ето признавам ти чувствата си....но на лист хартия...от дълго време те обичам...но ме е страх да ти го кажа....страхувам се да не би ангелската ти усмивка изведнъж да слезе от лицето ти след моето признание....така е по-лесно....аз , моите мисли ...писалката,белия лист и....огромните ми чувства към теб..ето пиша го "Обичам те!"...трудно е...дори и на хартия...сигурно ти се струвам лишен от всякаква дискретност ...сигурно си мислиш,че съм много директен...но защо да назовавам истината с други имена... - в този момент той смачква листа и го хвърля в коша..но не успява да го вкара вътре...просто,защото там вече няма място...смачканите му и изхвърлени чувства прeливат... не казани...