Искам просто да кажя на всички от форума дет страдат за загубата на гаджето...дет задават хиляди въпроси как да си го върнат,как да спрат сълзите..Това сва бели кахари,и всичко е просто си казваш край...не си пропиляайте времето със страдание и болка...не си заслужва...Когато те боли.когато остваш сама,когато падаш...просто стани,усмихни се ис и каже "с един мъж/жена живота не свършва...и рано или късно той/тя ще се върне дори и да не го осъзнаеш,щот тогва ще си с друга любов по силна и по пламена...че всяко зло е за добро и че сомо иде щастието...просто радвайте се на живота и недейте да страдате за нещата които не ви заслужават...просто оставете всичко на съдбата и ако ви е писано да сте заедно и той/тя ви обича сам/сама ще се върне...Може да кажете,че тва са просто думи и като допре ножа до кокала нещата са различни...една случка обърна виждането ми към живота...преди 2 седмици гаджето ми тръгна с друга,години и полувина връзка и някква лапетия ми го отне...не съм на себе си,едва се сдрържам но усмивката не я свалям,вървя гордо сякаш нищо н се е случило знаейки че рано или късно ще съжалява...Уви не спрях да гледам към телефона и да се надявам да ме потърси...есеки получен смс да се моля да е от него..но явно беше прекалено щастлив с новата и тва бавно ме убиваше макар да не го показвах...не виждах смисла в нищо..дори и на бала си който направих с приятелите си пак стрдах докато гледах секи с гаджето а аз сама...а допреди седмица бях с него...Сякаш не осъзнавах как се беше подиграл с мен...след няколко дена ми съобщиха,че една от най добрите ми приятелки е почина...не нзаете какво е да гледаш как погребват човека с който секи ден си бил...да осъзнаеш,че нея никога няма да я видиш...а гаджето ще го видиш...но загубеният чеовек никога...да си имал толкова неща да кажеш а да не си могъл..да разбереш че загубата на любовта е бял кафър...че той ще се върне след време,а приятелкаат кото и да направиш повече няма да я видиш...след още няколко дни катострофира и почина мой познат..още една трагедия...това което преживях не го пожелавам на никой...Болакта в прекалено голяма...за тва не страдайте за гаджетата щот има каде каде по големи трагедии и болки...че живота може да ти покаже какво е истинска болка когато най-малко очакваш...за тва живейте за мига и се радвайте на приятелките си и приятелите докато ги имате...гаджетата минават и заминават но приятеликте остават до край....и сега когато най мн имама нужда от приятеля си,той даже не знае какво преживявам а е щастлив с новата си лапетия..добре че имам истиски приятели които да ме крепят но уви те не са гаджето но след време сам ще съжали че ме заменил за друга....всичко на тоя свят се връща...за тва всички се усмихнете вижота е хубаво нещо и с гадже и без гадже