Бяхме голямата любов ... година и половина непрестанно заедно непрестанно усмихнати и щастливи! Хората говореха за нас и ни завиждаха. Ден и нощ заедно , ден и нощ си казвахме колко се обичаме и непрестанно си го показвахме с малки подаръчета , изненади и т.н. Може да се каже че бяхме перфектни.
Но какво стана? В последните месеци той стана студен, аз - непукист. Караниците станаха част от нашето ежедневие.Вече късаме всеки ден , но се събираме - не можем един без друг. Но не взимаме и решение - оставаме нещата така , а когато някой заприказва за проблемите ни , сменяме темата. Нямаше и следа от миналите слънчеви хора . Обиждаме се и правим всичко на пук на другия. Няма ги милите думи,подаръчетата , изненадите... Светът стана черен за мен... даже не излизам.Може ли да се върне онази любов незнам.Но вече ми става мъчно - искам си миналото обратно . Наистина го обичам страшно много може да съм малко но го усещам - просто още го има това чувство - да ти се свива стомаха когато го видиш, да изтръпваш когато ме целуне. Просто искам да спра караниците и пристъпите му на ревност от нищото ( буквално )
Е, според вас може ли да възвърна някогашната ни чиста любов. Знам че само аз трябва да си отговоря но не мога. Прави проблем за най малкото нещо а аз се фръцвам и оставам нещата така. Ако сте имали такъв проблем споделете . Всякакъв съвет ми е от полза. Благодаря предварително.