Опитвала съм, молила съм го, говорила съм! Даже един наш общ приятел се опита да говори с него... Незнам направо полудявам, една седмица не сме заедно и ми става все по гадно... Дае съмнувах, че съм в болница и бях щастлива, знаете ли защо? Защото той бепе дошъл да ме види и галеше косата ми!

Имаше по нагоре едно мнение не съм ли ядосана че има друга? Ами ядосана? Много меко казано... В началото даже я мразех, но вече реших, че не е виновна... Сега ми остана само да седя и да плача, когато съм сама в къщи, а на училище когато го виждам да си лепвам тъпа фалшива усмивка...