Аз пък цели 16г. не мога да го открия.
Не знам, ама съм забелязала, че лошото време ни подтиква да си мислим все нехубави неща.
Аз тука си пускам некви весели песнички, колкото да се опитам да не мисля за всички тези неща.
Пък и дъджа, вятъра, бурята, светкавиците, гръмотевиците, спирането на тока, на нета, на кабелната, не са чак толкова лоши.
Виж колко е приятно да запалиш свещичка и да я гледаш как гори.
Виж снежинките по телевизора как семърдат и правят разни фигурки.
Виж светкавиците как осветяват всичко над нас.
Чуй звукът от гръмотевиците как преобръща всичко в теб и те кара да трепериш.
Това са събития, които се случват тъй рядко ...също като щастието.
Не знаеш кога си е отишло, камоли кога е дошло. (или обратното).

Не знам кво повече да ти кажа..

и аз не съм песимист, чак прекалявам с оптимизма ми, ама винаги има такива моменти, в които се замисляме "Кво", "Как", "Защо"..... "дали" и т.н, а когато има с какво да се разсейваме, забравяме до преди момент какво сме казали, написали.. и т.н


блаааа