kakvo mislite za serioznite vrazki?

[krem4et0]

за мен това е истински сериозна връзка, а не пуберските идтории на 15 годишните.

[`Death`Whore``]

Разбира се

И съм на мнение, че не продължителността прави връзката сериозна. С моя приятел от самото начало сякаш ходехме от месеци, беше много странно...

[krem4et0]

И все пак тя си е фактор. Връзка от 10 години не може да не е сериозна.

[`Death`Whore``]

Може Мъжът например може да е с жена си, за да му готви и да има сигурен секс, а отделно да прави секс с куп други жени. Много женени двойки са заедно просто ей така, затова дадох примера с родителите си - виждат се по 2 пъти на година, но през останалото време се държат като гаджета едва ли не...това е истинска връзка, а не да се държат просто като съквартиранти с деца.

[krem4et0]

Да, но самият факт, че са решили да създадат семейство, да имат деца и да се заедно е показател, че са имали сериозни отношения. може те да са вече в миналото, защото след 40-50 години брак за страст, любов и секс не можем да говорим, но ги е имало. за мен времето си е фактор. не мога да кажа, че съм имала сериозна връзка, ако с този човек не сме си говорили и не сме мислили сериозно за нашето съвместно бъдеще в 1 по-далечен момент.

[`Death`Whore``]

Права си, такива отношения е имало, но вече ги няма, следователно сериозната връзка вече не съществува. Бтв, не знам за твоите родители, но поне в майка ми все още има страст, нищо че не е млада. Баща ми е малко зле - интелектуалец... , обаче страстта би могла да съществува и след 40 годишен брак - има медикаменти. Ако хората имат желание да имат желание един към друг, нещата биха могли да се получат. Но въпросът не е само в страстта.

[krem4et0]

моите родители са на по 53 години и сексът вече е мираж при тях. Но това не означава, че не са мили 1 с друг и, че не личи обичта в очите им. въпреки, че гаджето ми вика, че като излизаме с него те правели пакости, аз се съмнявам силно. Те по принцип не са страстни натури.

[`Death`Whore``]

Аз мечтая за страст и на стари години и сигурно ще си я искам, дано ако има мъж до мен, да не се дърпа много-много. Иначе сега се сещам за сладките старци, които се държат за ръчичка и се разхождат , много са разнежващи. Аз роптая срещу това да се държат не като хора, свързали живота си и душите си, а като просто двама души с деца...тъжно е...