Темата е за хора, които са имали сериозни връзки/под сериозни разбирай поне 1 год./

Много е хубаво да си имаш сериозен приятел, човек, с който да споделяш всичко и до обичаш безрезервно. Проблемът обаче идва, когато любовта, тръпката изчезне, а страхът, че без този човек няма да оцелееш, се засили. Тогава е много трудно! Не си влюбен в човека до себе си, но в същото време си силно привързан към него и имаш чувството, че ако си без него няма да го преживееш!!!
Незнам дали ви се е случвало, но е крайно неприятна ситуацията. В момента я изживявам и нз какво да парвя. Толкова много си преживял с този човек, толкова ти е скъп, но любовта се е изпарила. Останало е само едно уважение!!!

РАЗКАЖЕТЕ ДАЛИ ВИ СЕ Е СЛУЧВАЛО!!!