И аз съм едно срамежливо момче вече почти мъж,изпадал съм в такава ситуация и мога да ти кажа нещата от моя ъгъл,защото може си приличат със ситуацията при твойто момче.Имахме една година флиртове с едно момиче в училището.На мен ми беше последна година,а тя все още учи.Ти трябва да поемеш иниациативата.При нас имаше флиртове,някой път прегръдки и накрая по една целувка по бузата.Поне видмо тя е по отракана от мен въпреки че и аз се правех на много отракан.Имало е моменти,в който съм минавал покрай нея и ми се е искало да я притисна на стената и да я скъсам от целувки,но не ми стискаше.Страх ме беше от реакцията и и се разминавхме с по някое флиртче.Някой път я подминавах все едно не съм я видял,защото ме беше срам,а неисках да знае.Както тя така и аз се държахме доста лигаво като се видиме.Аз казвах под формата на бъзик много неща,който исках да кажа,защото ме беше срам.При съвсем леко нейно отдръпване аз губех надежда.Два пъти ми искаше телефона,но аз нямах GSM,а не исках да и давам домашният,защото ме беше срам да не ме бъзика пред наще.Братовчедка и ми предлижи да я водя на кафе като на бъзик.Един път насаме и един път пред нея,но аз мислех напред и от страх от скомфузна ситуация се правех на луд.Понякога гледх да я избягна от срам въпреки че много ми се искаше да я видя.Никой не ми даваше надежда за нещо с нея.Накрая след като и признах не без нейна помощ каза че много ме обичала и харесвала,но само като приятел.Уж щяхме да сме добри приятели,а сега се сеща много рядко за мен(не знам защо,но понякога рядко пише по нещо)И до сега си бия главата аз ли бях виновен че не стана нищо или съм бил един от многото с който тя е флиртувала само за спорта.Незнам дали едно момиче може да флиртува само за спорта с едно момче в продължение на една година почти всеки ден.

П.П.Срамежливото момче е много верен партниор.Една от причините е защото го е срам.