Цитирай Първоначално написано от bloodybaby
мии аз тревата си я пуша редовно...за одоволствие....но аз не искам херца за това...
аз не искам да ставам нарко...искам в началото 1-2 дози..и после искам силна доза...не искам да умирам от рязане на вени и тн...имам достатъчно белези по едната си рака...искам да си напрая кефа с 1-2 дози и 3-та да е последната която да ме дожърши...хм...знам че не мисля никак трезво,но...

P.S. преди седмица си взех някфи успокоителни и ги пия или и аз нз точния им ефект...ам само искам да попитам,защото бях чела една статия че също може да се пристрастя към тях и да имат деиствието като на дрога...искам да попитам вярно ли е???
Първото, което бих ти казала, е че е по - лесно да живееш, отколкото да умреш!Трудно ще свършиш със себе си, като вземеш "свръх доза" - сигурно звучи много яко като го четеш по вестниците, ама повярвай ми, малко дрого умират от свръх доза - повечето измират от работите дето си лепват докато се друсат - болести, инфекции и тн.Имах приятел, който се друсаше много и постоянно през последните 6 години от живота си - почина на 22.Беше си правил много изследвания и всеки път му казваха, че всичко му е тип топ, а той е припадал ей така в компанията без причина - лекарите не откриваха причина нито за припадаците му, нито за загуба на памет и тн.Естествено много дрога и алкохол, но пък странно - без вътрешни видими увреждания.
За да искаш да умреш на 16 трябва да има сериозна причина - едва ли само " живей за мига" ти е причината - няма какво да се лъжем!Правила съм много опити да се самоубия - хапчета, рязане на вени,хвърлих се пред кола...Никой от пътите, когато не успях не намирах причина да остана.Правех опитите да се самоубия с ясното съзнание, че не искам повече да живея.НАРКОТИЦИТЕ ТОТАЛНО МИ ПРЕЦАКАХА МОЗЪКА И ПСИХИКАТА!!!Вече 4та година съм чиста и още не мога да се оправя и понякога изпитвам желание да плача, да крещя да направя поредният опит да свърша със себе си...Сега обаче си имам стимул да остана - прекрасният ми син!
Намери стимула да останеш, а не търси причините да умреш!Смисъл винаги има...
Бих искала да те попитам - как ти се струва да пътуваш и да посетиш всички места, на които някога си искала да бъдеш, да пазаруваш от Париж и Милано, да се напиваш в Рим, да плуваш през река в Индия, да се мотаеш в пустинята, да се готвиш за сафари из някоя джунгла, да виждаш усмивката на детето си след време?Това са страхотни изживявания!Когато спрях да се друсам и потърсих стимула да живея си оправих живота и получих от него толкова, колкото не съм и предполагала, че мога да имам.Само за 4 години - сега съм на 23, обзаведох дома си точно както ми харесва,обиколих половината свят,посетих местата, които обичам, родих сина си, боря се за приятеля ми, който е наркоман,правя доста пари просто седейски си вкъщи пред компютъра - понякога се връзват няколко хиляди на ден!!!
Ако тези неща ти се струват тъпи и безсмислени, намери други, които да те стимулират!За мен това е живота , за който съм мечтала и който успях да постигна.Не е било лесно - още докато друсах имах супер яка работа, но изключително изтощителна - понякога след бачкане съм заспивала без да имам сила даже да се наям.И всичко отиваше за дрога и дрога и дрога и апетита ми все растеше.Когато спрях да се друсам изведнъж започнаха да се събират доста големи суми около мен, мозъка ми започна да се пооправя(ама едва ли някога ще е както преди!),бачках повече, инвестирах и за някъкви си 4 години получих това, за което хора мечтаят и никога не получават!
Достигни потенциала си и след това ако все още искаш самоубивай се!Сега би било безсмислено!
Сори, май стана дългичко
Благодаря ти за всичко това което си написала...когато го прочетох се разплаках...права си за всичко...вазхищавам се на хора като теб,които се борят и постигат целите си..но аз не съм от тях,аз съм свикнала да се предавам...да страдам и да ме боли
Няма определена причина поради която не искам да живея...
Имам всичко от което се нуждая,винаги съм получавала това което искам от родителите ми...от няколко години насам всяка година ходим на почивки ф чужбина...приеха ме и сега уча в елитно училище,но аз си понижих успеха,понякои път не ходя с дни на училище...стоя си в нас и плача незнам защо правя всички тея глупости сега и хероин искам...
Имам прекрасен живот...страхотни приятели...
Но НЕ се чувствам щастлива...
Точно това може би е причината да не искам да живея....защото аз НЕ съм достоина да живея живота които имам! !!