Всичко свеърши без да е започвало...

Трудно ми е да започна, защото сама осъзнавам колко жалка и смешна изглежда историята ми, но ми е много тежко и няма с кого да споделя. Всичко започна миналата година, когато се запознах с А. в чата. Той е от моето училище, но не му бях обръщала внимание. Започна да ми пише съобщения и когато можех си чатихме (тогава нямах нет у дома). Така минаха няколко месеца. В даскало само се поздравявахме от време на време. После ми сложиха интернет и започнахме да си пишем всекидневно. Стигна се и до целувки уж на шега, закачки... но в даскало - нищо (и може би аз бях главната виновница, защото съм прекалено срамежлива). Няколко месеца си писахме. Говорехме си на живо по-дълго само на едно коледно тържество и нищо повече... И до преди един месец всичко беше наред (ако може да се нарече наред само зарибявката в скайп). Много се привързах към А. После започна да ми пише по-рядко и вече нямаше целувки. Все още не мога да разбера какво става, но като че ли унесени в интернет разговори се изчерпахме и... всичко свърши преди да е започнало. Мразя се. Защо се притеснявам толкова винаги, когато го видя... Защо не посмях да му кажа нищо. Влюбих се в човек от чата, който не познавам наяве, въпреки, че се разминаваме по коридорите всеки ден. Не вярвам някои да може да ми помогне, но... Не вярвам и на някого въобще да му се е случвало. Просто аз съм уникално сдухана. Офф само да знаех какво да правя...

[HYPE]

вземи си пакетче кърпички, поплачи си като дете и когато пораснеш събери смелост и започни да говориш с момчетата на живо

[Nassgerrack]

Трудно ми е да започна, защото сама осъзнавам колко жалка и смешна изглежда историята ми, но ми е много тежко и няма с кого да споделя. Всичко започна миналата година, когато се запознах с А. в чата. Той е от моето училище, но не му бях обръщала внимание. Започна да ми пише съобщения и когато можех си чатихме (тогава нямах нет у дома). Така минаха няколко месеца. В даскало само се поздравявахме от време на време. После ми сложиха интернет и започнахме да си пишем всекидневно. Стигна се и до целувки уж на шега, закачки... но в даскало - нищо (и може би аз бях главната виновница, защото съм прекалено срамежлива). Няколко месеца си писахме. Говорехме си на живо по-дълго само на едно коледно тържество и нищо повече... И до преди един месец всичко беше наред (ако може да се нарече наред само зарибявката в скайп). Много се привързах към А. После започна да ми пише по-рядко и вече нямаше целувки. Все още не мога да разбера какво става, но като че ли унесени в интернет разговори се изчерпахме и... всичко свърши преди да е започнало. Мразя се. Защо се притеснявам толкова винаги, когато го видя... Защо не посмях да му кажа нищо. Влюбих се в човек от чата, който не познавам наяве, въпреки, че се разминаваме по коридорите всеки ден. Не вярвам някои да може да ми помогне, но... Не вярвам и на някого въобще да му се е случвало. Просто аз съм уникално сдухана. Офф само да знаех какво да правя...

Вече ще знаеш какво точно няма да направиш следващия път. Няма нищо срамно да заговориш момчето на живо.Няма смисъл да се притесняваш.Чат-връзките тряа да ги изкарваш в реалния живот щото по интернет както си разбрала не е мн забавно


Порасни! По-добре за теб е

[XisoNe]

Сажалявам че неможах по рано да видя темата... аЗ имах горее долуу същия случай само дето съм момче ще кажа нещо по моя случай и ще се опитам да ти дам няколко съвета. Аз бях се влюбил в момиче за една нощ и после тя си тръгна защото беше от София и само за един РД беше дошло. После постояно си чатихме и пак както казваш целувки по skype имаше. но постепено спряха.Нормално растояние от около 300 км каква любов би съществувала При теб е по лесно ти си на ръка разтояние от него.. колкото и да си срамежлива трябва да намериш сили и да го поканиш на кафе и ли нещо от сорта и просто да си говорите .или го заговори по коридорите на даскало . стига само тои да си няма прителка тогава по добре недей да им разваляш връзката. постепено можеби ще разбереш дали искаш нещо между вас и действай.

[hate_fucking_world]

Ами...Просот е свършило.Често става.
Малок хора могат да ти кажат какво да направиш.
Като натура аз също съм доста срамежлива,но нещата могат да се променят.
Разговаряй повече с реални хора,опитвай да завързваш приятелства...Просто бъди такава каквато си.
Често има случай ан проваляна любов,но болката отминава...
Тъй че-дон`т уъри,би хепи ^^(не мога да повярвам че го правя..)