Трудно ми е да започна, защото сама осъзнавам колко жалка и смешна изглежда историята ми, но ми е много тежко и няма с кого да споделя. Всичко започна миналата година, когато се запознах с А. в чата. Той е от моето училище, но не му бях обръщала внимание. Започна да ми пише съобщения и когато можех си чатихме (тогава нямах нет у дома). Така минаха няколко месеца. В даскало само се поздравявахме от време на време. После ми сложиха интернет и започнахме да си пишем всекидневно. Стигна се и до целувки уж на шега, закачки... но в даскало - нищо (и може би аз бях главната виновница, защото съм прекалено срамежлива). Няколко месеца си писахме. Говорехме си на живо по-дълго само на едно коледно тържество и нищо повече... И до преди един месец всичко беше наред (ако може да се нарече наред само зарибявката в скайп). Много се привързах към А. После започна да ми пише по-рядко и вече нямаше целувки. Все още не мога да разбера какво става, но като че ли унесени в интернет разговори се изчерпахме и... всичко свърши преди да е започнало. Мразя се. Защо се притеснявам толкова винаги, когато го видя... Защо не посмях да му кажа нищо. Влюбих се в човек от чата, който не познавам наяве, въпреки, че се разминаваме по коридорите всеки ден. Не вярвам някои да може да ми помогне, но... Не вярвам и на някого въобще да му се е случвало. Просто аз съм уникално сдухана. Офф само да знаех какво да правя...