Духове, призраци или смърт - какво мислите?

[Marina__]

Хммм може да се каже, че вярвам. Миналата година почина дядо ми. Няколко дни след погребението му, докато все още си бяхме в България стояхме със сестра ми сами в апартамента им(на него и на баба ми) и чухме в коридора суркане на чехли...а вкъщи нямаше никой освен нас двете. Сума ти време после ходихме като попарени, макар че поне мен, не ме беше точно страх. Сега го сънувам редовно и все в хубави сънища.

[BePoHuKa]

Страх ме е и от духове и от смърт..голяма съм бъзла ..но какво да се прави ..мисля си че има духове но дано греша защото пак няма да спя довечера хаха

+1 И мене ме фаща шупето напоследък,защото тука има една телевизия,по която секи ден сед 11 часа дават едно предаване за духове и после като ходя да си мия зъбите и ми е доста кофти за тва вече ги мия докат и сестра ми е будна Ами и аз мисля,че всичко е плод на въображението,но тва не ми пречи да ме побиват тръпки някой път...обзалагам се,че ся кат си мия зъбите пак ще ме е бъз и се си викам няма да гледам предавания и да слушам истории ама някак си ме влече тая тема Мн странно Особено наскоро като почна вратата да се отваря и затваря а прозорците бяха затворени => няма течение Все се опитвам да си гообясня ине ми стига акъла направо ама се убеждавам самичка ,че не са духове!Същественият проблем е,че преди няколко месеца се преместих от Бг-Варна в Канада-Торонто и като си бях в България сичките истории за духове бяха в Торонто и си виках ее то е далеч..ми ся ко да си казвам И тука също все дават разни истории с духове в Торонто и напрао дупето ми се разтреперва

[Civilizationruller]

Вярвам във възможното и доказаното ! демек в тея глупости невярвам но пък с удоволствие следя сериалчето по BTV (въпреки че го гледам за втори път)

[Tedi4ka]

недеи да се страхуваш и аз си мисля понякога че има някои зад мене но просто преглъщам и вървя напред наи важното е да стискаш зъби и да преодолееш това нещо надявам се поне малко да съм ти помогнала

[fifinkathefreak]

Амиии..мен ме е страх от духовете,не от умрелите.
Като бях малка в апартамента под този на баба и дядо ,живеещите бяха убити по особено брутален начин.Мотивът си беше ясен и дори 6 годишно лапе знаеше,че никой няма да дойде да ни погне,но много ме беше страх. Въпреки,че месеците минаваха(а аз прекарвах доста време с баба и дядо,понеже нашите бяха заети),никой от управата на блока не се занимаваше да махне кръвта по стените на стълбището и това още повече ме плашеше.Дни наред сънувах как пропадам в техния апартамент и как попадам на тела без глави :^) . Но един ден сънувах как майка ми ми казва" не бой се,апартамента е тухлен ,няма как да пропаднеш там" и някак си се успокоих.Въпреки това,дори години по късно,ако е вечер и се качвам по стълбите и лампата угасне докато стигна техния етаж,не се осмелявах нито да затичам нагоре,нито да протегна ръка да натисна клуча на сантиметри от вратата им,а тичам бързо до входа да светна

[hgfh]

аз вярвам в духове знам че има ....

[_LacrymoSa_]

Ами вече май вярвам.

[tapaka]

az pak sanyvah baba mi ve4e kak e ymrqla v kov4ega si4ko to4no nekrolozi ama ei o6te jiva (i po dobre 4e e dosta 6tedra jenata finansira me redovno i solidno ) a sa mi kazvali 4e kogato sanyvash jiv 4ovek ymrql tva zna4i 4e 6te jivee dalgo nz kolko e verno de i kat hoda na selo i tq kashtata e na glavna ylica i az spa to4no v staqta do patq.ve4er se 4yvat stranni zvyci ama i az nz ot kvo sa pak i az dokato se nakana da stana i da vida kvo e to si4ko ytihne kato legna pak po4vat i taka cqla no6t se razmqtam ot legloto go prozoreca i obratno dkato ne mi pisne da stavam i da lqgam.Pak to nqma lo6o da vqrvate v tiq neshta tva ne zna4i 4e ste lydi napalno normalni ste spoki.A az li4no ne vqrvam mn mn nz prosto mi e bezrazli4no ako gi nqma ok ako gi ima zdrave da e predi ako sly4aino me hvane 6ybeto si vikam abe 4ovek tolkova narod ima po zemqta tiq dyhova ba6 pri teb nqma da doidat te 6a idat da nakajat nqkoi kvo 6a se zanimavat s 4ista i nevinna dy6ica kat mene(samo da kaja 4e deistva glypavo e ama to glypavite hora s glypavi ne6ta se yspokoqvat )

[o0ps]

kvo 6a se zanimavat s 4ista i nevinna dy6ica kat mene

По принцип и аз вярвам, но до сега нищо не съм виждала(за щастие). Вечер си гледам през прозореца или като пътувам през нощта покрай някакви гори и т.н., с надеждата да видя нещо, ама нищо не съм виждала. И да поясня, не вярвам в призраци тип чаршаф, идващи да ме плашат, а просто души на починали хора...

[bobo_kaulitz]

определено вярвам ...

[Byyyy]

умрелите са си умрели, от тях остават само обувки и парцали
Според мен тва със многото смъртни случаи е чиста случайност, много гадна случайност

[LeNsSs]

Аз лично вярвам не знам за другите, но мен ме е страх от такива неща

[LetTheMusicTalks]

Всичко е възможно

[TheNewReligion]

Повече ме е страх от хората. Стените на нашия апартамент са тънки и всеки шум се чува, а като дам воля на въображението си и отделно ме е обзел страх...се побърквам.

[babylove]

Преди 8-9 години много се страхувах, направо се стахувах да отида до тоалетната . Също и баба ми като почина. Тогава не исках да оставам сама в къщи, но нямаше как. Виках приятелки да не съм сама и взаимно умирахме от стах. Но сега не се стахувам особено, е имам моменти, в които ме хваща паранпята, но рядко.

[BrainlessROCKBABY]

Не знам в какво вярвам просто. Когато бях на 8-9 години, спях сама в стаята. Една вечер, към 4 часа, се събудих и чух някакъв женски глас, ама като шепот. Обърнах се - нищо. Викам си - сънувам нещо. На другата вечер оставих на бюрото някфи салфетки ли, кфо беше, някфо пакетче. Сутринта ставам и сищо разпиляно по пода. Когато си лягам, винаги заключвам. Следващата вечер - оставих в чашка глухарчета и през нощта чух пак "тя" да вилнее нещо там, ама не посмях да се обърна. Сутринта - ни глухарчета, ни нищо. После нищо не се случи. Всичко спря. Не знам кфо беше тфа, ама цял живот ше го помня.

[ThePowerOfLove]

От части вярвам И мен понякога ме обземат едни натрапчиви мисли и дори понякога имам чувството, че някой ме следи Не е много приятно

[JeanClaudeVanDamme]

аз една вечер нямах нет и си цъках цс сам,после влезнаха 2ма единият се пишеше MeTaLa а другия го забравих,аз им викам как така играем,аз нямам нет а тоя MeTaLa ми каза че и ТЕ нямат нет.кои бяха тези ТЕ,защо говореше от името на другия играч,защо не помня името на другия играч а само на този MeTaLa ?
П.С. Тогава бях много ама много зарибен по ЦС!!!!

[alexandra00]

Напълно те разбирам! Да, вярвам. 1 с една приятелка призовавахме духове и веднага след това закачалката, която висеше на гардероба започна да се клати. Ние казахме с присмешка :
– Ако си дух закачалката да падне!
И закачалката падна!!! Ние започнахме да пищим и избягахме. После цяла нощ не можахме да заспим!!!

[BrainlessROCKBABY]

Страх ме е от тъмното + имам голямо въображение = много кофти резултат.
Вечер 5 часа се придвижвам до тоалетната, защото в коридора е тъмно, а докато се добера до лампата ... почвам да си представям разни глупости иии ...

+1

[RadaHristova]

вярвам в тях,макар че не съм виждала и не съм сигурна,но съм съгласна с теорията че духовете на починалите хора витаят из нас ...

[RadaHristova]

Не знам в какво вярвам просто. Когато бях на 8-9 години, спях сама в стаята. Една вечер, към 4 часа, се събудих и чух някакъв женски глас, ама като шепот. Обърнах се - нищо. Викам си - сънувам нещо. На другата вечер оставих на бюрото някфи салфетки ли, кфо беше, някфо пакетче. Сутринта ставам и сищо разпиляно по пода. Когато си лягам, винаги заключвам. Следващата вечер - оставих в чашка глухарчета и през нощта чух пак "тя" да вилнее нещо там, ама не посмях да се обърна. Сутринта - ни глухарчета, ни нищо. После нищо не се случи. Всичко спря. Не знам кфо беше тфа, ама цял живот ше го помня.

омг ... аз бих умряяла от страх

[NecroSadisticSadomiziers]

Смъртта е хубаво нещо... когато е особено брутална

[gia_sena_mono]

Незнам колко е вярно,но всяка вечер вкъщи (аз съм на втория етаж) от първия етаж в кухнята сякаш се чува как столът се клати по плочките. Поне аз този звук го опреличвам на такова.

[PCDfenka]

Всъщност и аз незнам дали вярвам или не .Наскоро и като малка ми се случиха някой такива неща.От които се наплаших доста. Ако искате мога да ви разкажа. За смъртта няма да говорим, защото всеки се страхува от нея. Никой неможе да избяга от нея. Тя идва внезапно. Без да пита дали искаме или не.