Аз много вярвам на такива неща,направо не можете да си представите колко много.Преди една година почина една жена от блока и сутринта се наложи мама да ни изпраща,защото живеем чак на 3 етаж.И само като видях капака на ковчега и изтръпнах.Не можех да мина,за щастие мама и сестра ми бяха с мен,и мама се стресна малко при гледката,но се опита да не ни показва,защото знае какви сме страхливки.После 3-4 месеца вкъщи не можехме да стоим сами,дори в една стая.Само навън стояхме,само и само да не сме сами вкъщи.много пъти са ми са се привиждали такива неща,изтръпвам направо.А като чуя кукумявка,направо ...после само се притеснявам.Пък и от квартала толкова много хора умряха,че как да не те е страх