Цитирай Първоначално написано от bai-brother
Цитирай Първоначално написано от родител
Здравейте,деца! (надявам се ще ми позволите да се обръщам така към вас заради разликата в годините ни)...Прочетох цялата тема-жалко наистина за мисленето на повечето от вас (употребяващите наркотици и подобни опиати)От всичко прочетено до тук разбрах,че наркотиците за вас са нещо едва ли не полезно....останали с дълбокото убеждение че в "умерени" количества всичко е полезно та дори и за изкарване на добри оценки в училище,вие бавно унищожавате самите себе си , мили деца! Не , никой не ви съжалява (защото това за вас явно е обидно) за съжаление са горките ви родители,убедени че са възпитали децата си да различават добро от зло,красиво от грозно.Убедени също,че децата им добре знаят че наркотиците, особено, са най-големият враг на тийнейджърите в днешно време.Днес вие гледате на тях може би на нещо,което прави купона по-весел,нещо което ви вкарва в един розов свят....а утре,милички?Утре,когато навярно всеки от вас ще стане родител,какво ще кажете на детето си за тази напаст-наркотиците?Ще му кажете че не са вредни в малки количества ли?Не,едва ли родител би причинил това на детето си-да го обрече на бавна,но сигурна смърт..и ако не смърт,то поне сериозни,значителни поражения върху психиката му.И точно утре,когато станете родител, вероятно като резултат от приемането на наркотици преди време и нанесените щети върху мозака ви,драги,ще започнете да забравяте детайли и да не обръщате внимание.Детето ви ще има празненство в детската градина,а вие ще закаснеете с 1 час ,защото сте забравил/а......то ще попита : "Мамо/тате,защо закъсня" и с милите детски очички ще чака отговора на мама/тати.А вие какво ще кажете?Ще кажете ли,ще признаете ли на Малчо,че мама/тати забравя ,защото навремето си е мислел/а че на 15-16-17 той няма защо да живее и е започнал да опропастява живота си с наркотиците.Сега го причинявате на вас, но и на родителите ви,а след време на съкровищата ,които ще ви се родят.Помислете отново.Ако не за вас,то поне от уважение към родителите си се замислете-не ги наранявайте,накарайте ги всеки един момент да се гордеят с вас!Не си играйте с живота , мили деца,бъдете млади и достойни хора!Винаги има защо да се живее. ПС: Извинете ме за дългото писмо,сметнах за необходимо да го напиша от позицията на един родител.
Взимайте поука от тука.


Наи накрая някои ви го каза боклуци такива =D>