Хех.... много хубаво отговори

Всичките ми харесаха =D>
Нейния приятел ме познава уе. Ходили сме да караме ролери заедно дори. И май точно тогава ме е заревнувал... Него нещо не му се караше много, карах с нея - и той си е помислил нещо. Е к'во? Излизам с него, познавам го, бива ли?
Човека, който обърна живота ми когато го загубих... Ми беше отнет от един общ приятел. Хм, аз не бях много близък с него, но той и беше най-добрия приятел.
В моите очи - използва момента, когато се бяхме скарали и ... просто беше на правилното място, в правилното време и умело се възползва.
Аз паднах в очите `и, той се издигна... и тя се влюби в него.
Бях с нея повече от година. Вече са минали... хм... 7 месеца.
Не съм я забравил. В никакъв случай! Минах през 4 - 5 момичета, във всяка една от тях намерих по нещо, което да ме накара поне за седмица да мисля за нея ден и нощ, но... така и така не се получи с никоя от тях
Та, извода е, че няма нищо вечно

Месец преди да се разделя с Нея не съм и подозирал, че може да се случи нещо такова! Дори 3 дена преди да стане обрата не съм и подозирал, хаха!
От връзката ни ми останах добрите спомени, много дълбока болка, която ме пронизва всеки ден и ме кара да се чуствам все по-жив и да не правя повече тъпи грешки

Да не лъжа, да не лицемернича, да съм себе си и най-важното - да не се надявам много, хаха
Толкова за любофта, сега приятелите:
Окей. Имам 3ма приятели. Всеки ден излзиам с тях, "губя си времето".
Но дойде момента в който в работа ме настъпват за дебелия пръст и трябва да работя по-усилено.
НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА НИЩО И НИКОГО. Буквално.
Трябва да работя и само да работя, ако искам да си остана на мястото.
Приятелите започват да се сърдят, че нямам време за тях.
Агонията продължава повече от 3 месеца, но аз имам сили и съм амбициран да постигна успех.
Приятелите се... поразотиват. Аз винаги мога да ги потърся, но... но вече не е същото.
Вече е имало една дупка в отношенията ни.
Както при връзките - нищо не е същото след 1вата голяма караница
Някой се развиват по-бавно? Ами ако се развиват по-бързо дори и от нас, но просто в друга насока? Всеки трябва да си гледа рабтоата - единия прави сайтове, например

)))), а другия прави музика - всеки е погълнат... и се оказв, че се виждате 1 път в седмицата, нооо.... за сметка на това - поне като се видите и се радвате много един на друг
"Не ти е истински приятел този, който ти бърше сълзите, а този, който не ти дава повод да плачеш"
"Не върви пред мен - може да не те последвам, не вървим зад мен - може да не те видя, а стой до мен и ми бъди приятел!"

Първоначално написано от
lady_bird
moje bi 6te me nare4e6 "glupa4ka",za6toto sum otkrovena,no 6te ti kaja ne6to-ti ne si nared! vseki trqbva da obi4a nqkogo! tova ne e zaguba na vreme,no ako za teb e taka moga samo da ti kaja 4e ISKRENO TE SUJALQVAM!!! da ti imam egoisti4noto i ograni4eno mislene!

хахаха, лейди бърд

, не мисля, че си глупачка и не смятам, че аз не е да не съм наред

Няма по-голям психар от мен

и няма по-голям егоист от мен.
Просто се чудя как можах да си зарежа най-добрата приятелка и да я оставя да е щастлива с гаджето си вместо тайничко да ги скарам и да съм сега с нея, пълен идиот съм
Сега вече сериозно - През месец се влюбвам в някоя

Ту защото е супер красива, ту защото е чаровна, работлива, амбициозна, имам какво да си кажа с нея и какви ли още не причини е имало

Мисля за нея всеки ден и час. Просто ставам и си мисля за нея, заспивам мислейки за нея... Но ми минава

Не знам защо, но не ем озарява трайното... влюбване. Просто ми минава. Излизат лошите страни и... и - не знам - минава ми.
Например, последняи случай:
Бивша съученичка от предния ми клас, виждам я след 4 години и простооо.. така се е разкрасила, хахахаха

))), че не е истина.
Тя е увлечена по мен - и аз по нея. Променили сме се и си допадаме)и и двамата сме свободни

(.
Става всеки ден да отива на училище, след това е от 16 до 24 - 2 часа на работа, взема добри пари, работи на хубаво място, радва се, че работи(!), има супер мързелив брат, който непрекъснато е с приятели и се напива у тях, но тя не взема пример от него

и просто... хлътвам по нея.
Излизаме... известно време докато не я питам - Добре де, еди си какво име, - какви с ти мечтите, каква искаш да станеш? За какво мечтаеш!?
И тя ми казва, че.... хахах

- иска да стане патрулка

Аз съм с адски ококорени очи и... невдявам и питам - В смисъл?
И тя ми казва, че иска кола, да си кара и... някакви неща там полицейски.
Окей - супер, всеки си има мечта, всеки иска да бъде някакъв и трябва да има хора за всичко, но... Моята приятелка ли баш ще бъде полицайка?! WtF?!
Изведнъж... всичко се згромолясва. В следващия момент се случват още няколко неща около нея и... всичко отминава между нас

И на двамата нищо ни няма, приятели сме, които просто излизат веднъж седмично да се видят на по кафе и толкова.
Важно ли е бъдещето на половинката ти? Трябва ли да гледаш на къде е тръгнал/а или има значение само къде е в момента?
Какво те кара, теб - лейди бърд, да се влюбваш?
Не, любофта не е загуба на време, тя е един от най-големите мотиватори за живот, но... Просто я срещнах веднъж, радвах и се цяла година и изведнъж... тя си замина. Изчезна. Без да разбера какво става. Просто се събудих и знаех, че вече до мен няма никой. Как може човек да дава всичко от себе си за любофта като знае, че ще дойде и деня в който няма да я има, а вместо да си "губи времето" по нея е можело да направи нещо много по-стойностно, което да остане за цял живот?
Трябва ли да живеем ден за ден или трябва да мислим за далечното бъдеще?
Днес слагаме на масата нещата, които ще ядем утре!
Не знам колко от вас работят, лейди бърд - знам, че ти не се изхранваш сама, но когато човек стигне до тази фаза и работата му му пречи на връзката, поради недостик на време... Започва да разбира, че... че малко неща са трайни... малко...
А може би аз съм попаднал на нелоялна половинка, която просто да избяга нпри първата възможна по-добра оферта и да ме зареже заради пари.
Надявам се да е така! Надявам се, защото не искам цял живот да се се стремя да съм най-добрия просто за да е Тя(това е половинка, която и да е тя) до мен.
п.п. Знам, че не е нормално да се отива при първата по-добра оферта, но при мен така се получи и сега ми е малко субективно на тема любоф - имам предразсъдъци. Само като ми каза, че жените за това "гледали поне да си осигурят бъдещето, за да са добре и децата им" и простоооо... хаха

, намразвам жените
