Любовта разнообразява живота но и същевременно наранява!
Тя дори го усмисля до някаква степен!
Нали се сещате преди да сте срещнали любовта(истинската)всичко окло вас се е движело еднакво,скучно еднообразно,жестоко ,монотонно.Като хлътнеш мислиш 24 часа за любимия човек много е хубаво!
Но идва все някога един злощастен ден в който всичко отива на майната си няма как!
Приятелството е много важно! Също когато е истинско а не само да отидете на по кафе и да опсъждате други ваши познати.
Това е загуба на време!
Защо да обичаме !?
Защото обичта прави живота на смислен и ни амбицира!