Отговор в тема
И нека глупаци не пишат в темата.
Говоря за обич. Не за любов.
Учиш. Всеки ден. Ставаш все по-добър. И в един момент се оказва, че всички около теб са изостанали... Да си сред тях означава да се връщаш в миналото си. Та нали вълкът никога не се оглежда назад!?
Вълк ли съм?
Трябва ли да имаме приятели, на които... да можем да разчитам? Но всъщност - за какво разчитаме на тях? Да препишем на училище, да ни заемат някой леф?
Ане са ли приятелите тези, с които правим разходка в морската градина, отиваме на кино и вечер се напиваме по караоке клубовете и дискотеките.
А не са ли приятелите тези... които са нещо повече от нас - тези, които са ни полезни. Докато не ги надминем.
Имаме ли нужда наистина от "навлеци", с които да си "губим времето"?
След като приятеля на най-добрата ми приятелка я ревнува от мен - аз какво трябва да направя? Да му кажа да си гледа работата или да се отегля докато се поразмият нещата? А тя, ако ми каже, че не иска той да я контролира - да и казва с кого да се вижда, кога да излиза, как да се облича? Аз трябва да застана на нейната страна и да ги скарам или да и кажа да си ебе майката и да я оставя да бъде щастлива с него, защото аз няма да я обичам толкова много, защото наистина сме само приятели?
Приятел ли съм когато я "предам" в името на нейното добро според моите виждания за бъдещето?
Глупава ли е да е на 19 и да иска да се жени за 25 годишен?
Толкова много въпроси... Всичкото време на света за губене. Подискутирайте. Първото изречение от темата.
Действията и думите ви трябва винаги да бъдат на място.
Вълкът никога не се оглежда на зад.
Вие виждате онова, в което сте убедени.
Ние първо изграждаме нашите навици, а те после нас.
mi vij..za fr na priqtelkata si..kaji mu napravo 4e nqma za kakvo da q revnuva ot teb-belkim se razberete...a za neq..poddarjai vrazka no ne i se natrapvai!i o6te ne6to-ima smisal da se obi4a,kogato nameri6 4oveka,6te razbere6!
Моа мноо неща да кажа, и ще ги кажа, ма нека първо другите кажат по нещо.
За мен най-доброто решение е да се
сприятелиш с нейния приятел,така той ще те опознае
и ще разбере,че е глупаво да я ревнува,щом сте си
приятелчета с нея.Няма смисъл от грубо държание,от теглене на
майни и т.н.
...So baby if you want me you`ve got a show me love..
Аз мисля, че всеки разбира защо, когато не остане никой, който да обича.Защо да обичам някого/някоя?
Какво имаш предвид с това? Никой, който ти смяташ, че е по-малко от теб не заслужава вниманието, обичта ти? То тогава ти си вълк, да.Вълк ли съм?
и въпреки това ще пиша.Първоначално написано от PankO
И нека глупаци не пишат в темата.
да обичаш е най-прекрасното нещо на този свят. Може би все още не поэнаваш истинската любов, но когато я срещнеш ще разбереш всичките отговори на въпросите си ....
Защо да обичаме? Защото това ни отличава от другата част от живота на планетата. Чувствата ни правят живи.
Иначе за мен приятел е човек, когото обичам и който обича мен. Услугите не са приятелство, както и разходките.
Възможно ли е да бъде по-красиво?
хах толкова си прав.. колко съм ги мислила тези неща.. гадно е, когато никой не може да те разбере, защото повечето хора са изключително повърхностни.. гадно е, когато няма кой да ти предложи нещо повече от това, което вече знаеш.. гадно е, когато си преминал на следващото ниво, а околните едва ли някога ще открият паролите.. от тук идва и чувството за самотност.. незнам ти дали си обичал, но аз не съм именно по тази причина.. все чакам човека, който ще ме избави от това ужасно усещане за самота..
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Любовта е красиво и ефирно чувство,но не съм аз тази,която ще го обяснява,защото всички знаем колко е хубаво да обичаш и да бъдеш обичам...тогава има ли смисал да коментирам нататък?
moje bi 6te me nare4e6 "glupa4ka",za6toto sum otkrovena,no 6te ti kaja ne6to-ti ne si nared! vseki trqbva da obi4a nqkogo! tova ne e zaguba na vreme,no ako za teb e taka moga samo da ti kaja 4e ISKRENO TE SUJALQVAM!!! da ti imam egoisti4noto i ograni4eno mislene!
Любовта разнообразява живота но и същевременно наранява!
Тя дори го усмисля до някаква степен!
Нали се сещате преди да сте срещнали любовта(истинската)всичко окло вас се е движело еднакво,скучно еднообразно,жестоко ,монотонно.Като хлътнеш мислиш 24 часа за любимия човек много е хубаво!
Но идва все някога един злощастен ден в който всичко отива на майната си няма как!
Приятелството е много важно! Също когато е истинско а не само да отидете на по кафе и да опсъждате други ваши познати.
Това е загуба на време!
Защо да обичаме !?
Защото обичта прави живота на смислен и ни амбицира!
Light The Universe
Не мисля, че приятелите са, докато станеш по-добър от тях и те стават "навлеци".Просто човек има нужда от приятели, с които да сподели, с които да се позабавлява, с които да споделя радости и неволи.Приятелите не са някой инструмент, с който преследваш целта си.Това мисля аз по този въпрос.
А относно най-добрата ти приятелка-приятелят й е ревнив, това не може да се промен, факт.Но можеш да се опиташ да поговориш с него и да оправиш нещата.Да му кажеш, че това е глупаво, че няма за какво да се ядосва и да я ревнува.Ако не стане с него, вземи попитай нея и я питай какво да правиш.Как тя смята за добре.Все пак ти я приятелка и не може да няма мнение по въпроса.
Другия вариант е да не си толкова близък с нея, да не ти е най-добрата приятелка, постепенно да се отдалечаваш, но това за мен не е добра идея.
И аз.
Ако не забравя обаче.
Така, ето ме и мене ся... НАчи, както винаги отзад напред ш' почна.
Глупава = влюбена. Т.е. тя е заслепена от любовта си реално и не може да разсъждава трезво => може да иска и разходка на Луната с него. Извод : Може и да е глупачка, може и да не е, истината е някъде по средата и тя е, че е влюбена.Глупава ли е да е на 19 и да иска да се жени за 25 годишен?
Щом имаш такива виждания, значи си размишлявал над тая ситуация и => щом си сметнал, че така е най добре, то истината е, че постъпваш добре.Приятел ли съм когато я "предам" в името на нейното добро според моите виждания за бъдещето?
Щом си такъв, че да искаш само приятелството и, тогава би следвало да я оставиш да си бъде щастлива с него, като по тоя начин ще имаш нейното приятелство за мн. мн. дълго. Освен ако тя не се промени и те заплюе в лицето и да каже, че вместо да се бориш за нея, ти си оставил нещата такива, каквито са.Аз трябва да застана на нейната страна и да ги скарам или да и кажа да си ебе майката и да я оставя да бъде щастлива с него, защото аз няма да я обичам толкова много, защото наистина сме само приятели?
Еми тука посочвам горното като отговор. Може би един ден ще те намрази (силно казано) за това, че не си се борил за нея....А тя, ако ми каже, че не иска той да я контролира - да и казва с кого да се вижда, кога да излиза, как да се облича?
Ъ... тука вече не знам.Според мен е по-правилно да се отеглиш за много кратък период от време, за да видиш как се развиват нещата, та тогава пак да се намешиш, ако естествено искаш де.Да му кажа да си гледа работата или да се отегля докато се поразмият нещата?
Аз бих направил много неща, ма те няма да са ти от полза, ако ти ги кажа, за тва и няма. Тука в случая е по-добре да си седиш ПАС, без да взимаш страна, пък он'я нека си мисли, квот' си иска. Или ш' се сърди на нея или на себе си (един ден), че не се е променил, а се е държал като ревниво магаре и с това я е задушил (евентуално един ден).След като приятеля на най-добрата ми приятелка я ревнува от мен - аз какво трябва да направя?
Всеки човек си избира сам приятелите. Ако ги уважаваш такива, каквито са, ако наистина са ти приятели, ш' си ги търпиш, щото са ти такива. И аз имам такива приятели, помагам им, когато и с каквото мога, нали за тва сме приятели, а не приятели в кавички?!Имаме ли нужда наистина от "навлеци", с които да си "губим времето"?
Пак ш'ти повторя. Човек сам си избира приятелите. А те, дали са повече умствено напреднали от нас, дали са по-интелектуални, по-социални и т.н. тфа не тряя да те бърка изобщо. Ако искаш се занимаваш с тях, ако искаш просто ги подминаваш и си се стремиш към мечтите ти(целите ти). Ако аз се държа по-надменно от тях, ако се смятам за нещо повече от тях и го показвам, то няма да съм истински приятел. Защо? Защото, когато нямам съпорт (забравих как е думата на БГА не са ли приятелите тези... които са нещо повече от нас - тези, които са ни полезни. Докато не ги надминем.) от никой друг, то когато се нуждая от тях, никой не ще ми помогне, нито такъв, който е по-долу или по-горе от мене, тфа няма да има ник'во значение.
Еми да, тва са приятелите. Когато правите свестни неща, когато дивеете и прочие. Няма значение къде, кога и защо, важното е да си с тях, да сте заедно и тфа е.А не са ли приятелите тези, с които правим разходка в морската градина, отиваме на кино и вечер се напиваме по караоке клубовете и дискотеките.
И не само тфа, а още куп неща. Тука разграничавам обикновените приятели от истинските приятели. С някой ще направиш неща, които не би направил с другите и прочие...Трябва ли да имаме приятели, на които... да можем да разчитаме? Но всъщност - за какво разчитаме на тях? Да препишем на училище, да ни заемат някой леф?
Е и какво като си дръпнал? Нима заради това, ще изоставиш всички, дето обичаш. Ей така, казваш си: Аз съм повече от вас, вие вече не ми трябвате! Питам, що за човек тря да си тогава ти, драги ми авторе? Ако си истински приятел, мда, няма да се връщаш в миналото, ще им помогнеш и на тях да се измъкнат от него, щот те не са нек'ви вируси, с единия крак в отвъдното, а с другия при живите. Те може би се развиват, но по-бавно от тебе? Тва прави ли ги нескопосници? Въпкът никога не се оглежда назад казваш? Еми и аз не мога да се оглеждам назад, и ти не можеш да се оглеждаш назад, можеш само да ГЛЕДАШ назад, както и всеки друг. Дали си вълк. Еми има друга приказка за вълка. Той козината си мени, но нрава не! Е, ако си такъв, значи СИ вълк.Учиш. Всеки ден. Ставаш все по-добър. И в един момент се оказва, че всички около теб са изостанали... Да си сред тях означава да се връщаш в миналото си. Та нали вълкът никога не се оглежда назад!?
Вълк ли съм?
От всичко казано до тук, смея да кажа, че говорих за обич, не за любов. Ти обичаш приятелите си, приятелката си, вашите, не си влюбен в тях. И ако това е така, то нещата дет си написал, са малко стряскащи за мене.Говоря за обич. Не за любов.
Е, позволих си да пиша, въпреки че не се смятам за един умен (като теб) човек, но поне не съм от тия, изпадащите.И нека глупаци не пишат в темата.
Надявам се, да съм отговорил донякъде на всичките тия въпросиТолкова много въпроси... Всичкото време на света за губене.Имах време за губене, изгубих го и се нарадвах, защото имам нужда да отморя малко, докато не работя. Разтоварващо е, а и не мисля за ежедневните си проблеми.
Cheers
Хех.... много хубаво отговори
Всичките ми харесаха =D>
Нейния приятел ме познава уе. Ходили сме да караме ролери заедно дори. И май точно тогава ме е заревнувал... Него нещо не му се караше много, карах с нея - и той си е помислил нещо. Е к'во? Излизам с него, познавам го, бива ли?
Човека, който обърна живота ми когато го загубих... Ми беше отнет от един общ приятел. Хм, аз не бях много близък с него, но той и беше най-добрия приятел.
В моите очи - използва момента, когато се бяхме скарали и ... просто беше на правилното място, в правилното време и умело се възползва.
Аз паднах в очите `и, той се издигна... и тя се влюби в него.
Бях с нея повече от година. Вече са минали... хм... 7 месеца.
Не съм я забравил. В никакъв случай! Минах през 4 - 5 момичета, във всяка една от тях намерих по нещо, което да ме накара поне за седмица да мисля за нея ден и нощ, но... така и така не се получи с никоя от тях
Та, извода е, че няма нищо вечно
Месец преди да се разделя с Нея не съм и подозирал, че може да се случи нещо такова! Дори 3 дена преди да стане обрата не съм и подозирал, хаха!
От връзката ни ми останах добрите спомени, много дълбока болка, която ме пронизва всеки ден и ме кара да се чуствам все по-жив и да не правя повече тъпи грешки
Да не лъжа, да не лицемернича, да съм себе си и най-важното - да не се надявам много, хаха
Толкова за любофта, сега приятелите:
Окей. Имам 3ма приятели. Всеки ден излзиам с тях, "губя си времето".
Но дойде момента в който в работа ме настъпват за дебелия пръст и трябва да работя по-усилено.
НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА НИЩО И НИКОГО. Буквално.
Трябва да работя и само да работя, ако искам да си остана на мястото.
Приятелите започват да се сърдят, че нямам време за тях.
Агонията продължава повече от 3 месеца, но аз имам сили и съм амбициран да постигна успех.
Приятелите се... поразотиват. Аз винаги мога да ги потърся, но... но вече не е същото.
Вече е имало една дупка в отношенията ни.
Както при връзките - нищо не е същото след 1вата голяма караница
Някой се развиват по-бавно? Ами ако се развиват по-бързо дори и от нас, но просто в друга насока? Всеки трябва да си гледа рабтоата - единия прави сайтове, например
"Не ти е истински приятел този, който ти бърше сълзите, а този, който не ти дава повод да плачеш"
"Не върви пред мен - може да не те последвам, не вървим зад мен - може да не те видя, а стой до мен и ми бъди приятел!"
хахаха, лейди бърдmoje bi 6te me nare4e6 "glupa4ka",za6toto sum otkrovena,no 6te ti kaja ne6to-ti ne si nared! vseki trqbva da obi4a nqkogo! tova ne e zaguba na vreme,no ako za teb e taka moga samo da ti kaja 4e ISKRENO TE SUJALQVAM!!! da ti imam egoisti4noto i ograni4eno mislene!
Няма по-голям психар от мен
Просто се чудя как можах да си зарежа най-добрата приятелка и да я оставя да е щастлива с гаджето си вместо тайничко да ги скарам и да съм сега с нея, пълен идиот съм
Сега вече сериозно - През месец се влюбвам в някоя
Ту защото е супер красива, ту защото е чаровна, работлива, амбициозна, имам какво да си кажа с нея и какви ли още не причини е имало
Мисля за нея всеки ден и час. Просто ставам и си мисля за нея, заспивам мислейки за нея... Но ми минава
Не знам защо, но не ем озарява трайното... влюбване. Просто ми минава. Излизат лошите страни и... и - не знам - минава ми.
Например, последняи случай:
Бивша съученичка от предния ми клас, виждам я след 4 години и простооо.. така се е разкрасила, хахахаха
Тя е увлечена по мен - и аз по нея. Променили сме се и си допадаме)и и двамата сме свободни
Става всеки ден да отива на училище, след това е от 16 до 24 - 2 часа на работа, взема добри пари, работи на хубаво място, радва се, че работи(!), има супер мързелив брат, който непрекъснато е с приятели и се напива у тях, но тя не взема пример от него
Излизаме... известно време докато не я питам - Добре де, еди си какво име, - какви с ти мечтите, каква искаш да станеш? За какво мечтаеш!?
И тя ми казва, че.... хахах
Аз съм с адски ококорени очи и... невдявам и питам - В смисъл?
И тя ми казва, че иска кола, да си кара и... някакви неща там полицейски.
Окей - супер, всеки си има мечта, всеки иска да бъде някакъв и трябва да има хора за всичко, но... Моята приятелка ли баш ще бъде полицайка?! WtF?!
Изведнъж... всичко се згромолясва. В следващия момент се случват още няколко неща около нея и... всичко отминава между нас
И на двамата нищо ни няма, приятели сме, които просто излизат веднъж седмично да се видят на по кафе и толкова.
Важно ли е бъдещето на половинката ти? Трябва ли да гледаш на къде е тръгнал/а или има значение само къде е в момента?
Какво те кара, теб - лейди бърд, да се влюбваш?
Не, любофта не е загуба на време, тя е един от най-големите мотиватори за живот, но... Просто я срещнах веднъж, радвах и се цяла година и изведнъж... тя си замина. Изчезна. Без да разбера какво става. Просто се събудих и знаех, че вече до мен няма никой. Как може човек да дава всичко от себе си за любофта като знае, че ще дойде и деня в който няма да я има, а вместо да си "губи времето" по нея е можело да направи нещо много по-стойностно, което да остане за цял живот?
Трябва ли да живеем ден за ден или трябва да мислим за далечното бъдеще?
Днес слагаме на масата нещата, които ще ядем утре!
Не знам колко от вас работят, лейди бърд - знам, че ти не се изхранваш сама, но когато човек стигне до тази фаза и работата му му пречи на връзката, поради недостик на време... Започва да разбира, че... че малко неща са трайни... малко...
А може би аз съм попаднал на нелоялна половинка, която просто да избяга нпри първата възможна по-добра оферта и да ме зареже заради пари.
Надявам се да е така! Надявам се, защото не искам цял живот да се се стремя да съм най-добрия просто за да е Тя(това е половинка, която и да е тя) до мен.
п.п. Знам, че не е нормално да се отива при първата по-добра оферта, но при мен така се получи и сега ми е малко субективно на тема любоф - имам предразсъдъци. Само като ми каза, че жените за това "гледали поне да си осигурят бъдещето, за да са добре и децата им" и простоооо... хаха
Действията и думите ви трябва винаги да бъдат на място.
Вълкът никога не се оглежда на зад.
Вие виждате онова, в което сте убедени.
Ние първо изграждаме нашите навици, а те после нас.
Абе dude, за кво си губиш времето ще ми кажеш ли ?Хех.... много хубаво отговори
Всичките ми харесаха =D>
Нейния приятел ме познава уе. Ходили сме да караме ролери заедно дори. И май точно тогава ме е заревнувал... Него нещо не му се караше много, карах с нея - и той си е помислил нещо. Е к'во? Излизам с него, познавам го, бива ли?
Човека, който обърна живота ми когато го загубих... Ми беше отнет от един общ приятел. Хм, аз не бях много близък с него, но той и беше най-добрия приятел.
В моите очи - използва момента, когато се бяхме скарали и ... просто беше на правилното място, в правилното време и умело се възползва.
Аз паднах в очите `и, той се издигна... и тя се влюби в него.
Бях с нея повече от година. Вече са минали... хм... 7 месеца.
Не съм я забравил. В никакъв случай! Минах през 4 - 5 момичета, във всяка една от тях намерих по нещо, което да ме накара поне за седмица да мисля за нея ден и нощ, но... така и така не се получи с никоя от тях
Та, извода е, че няма нищо вечно
Месец преди да се разделя с Нея не съм и подозирал, че може да се случи нещо такова! Дори 3 дена преди да стане обрата не съм и подозирал, хаха!
От връзката ни ми останах добрите спомени, много дълбока болка, която ме пронизва всеки ден и ме кара да се чуствам все по-жив и да не правя повече тъпи грешки
Да не лъжа, да не лицемернича, да съм себе си и най-важното - да не се надявам много, хаха
Толкова за любофта, сега приятелите:
Окей. Имам 3ма приятели. Всеки ден излзиам с тях, "губя си времето".
Но дойде момента в който в работа ме настъпват за дебелия пръст и трябва да работя по-усилено.
НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА НИЩО И НИКОГО. Буквално.
Трябва да работя и само да работя, ако искам да си остана на мястото.
Приятелите започват да се сърдят, че нямам време за тях.
Агонията продължава повече от 3 месеца, но аз имам сили и съм амбициран да постигна успех.
Приятелите се... поразотиват. Аз винаги мога да ги потърся, но... но вече не е същото.
Вече е имало една дупка в отношенията ни.
Както при връзките - нищо не е същото след 1вата голяма караница
Някой се развиват по-бавно? Ами ако се развиват по-бързо дори и от нас, но просто в друга насока? Всеки трябва да си гледа рабтоата - единия прави сайтове, например
"Не ти е истински приятел този, който ти бърше сълзите, а този, който не ти дава повод да плачеш"
"Не върви пред мен - може да не те последвам, не вървим зад мен - може да не те видя, а стой до мен и ми бъди приятел!"
хахаха, лейди бърдmoje bi 6te me nare4e6 "glupa4ka",za6toto sum otkrovena,no 6te ti kaja ne6to-ti ne si nared! vseki trqbva da obi4a nqkogo! tova ne e zaguba na vreme,no ako za teb e taka moga samo da ti kaja 4e ISKRENO TE SUJALQVAM!!! da ti imam egoisti4noto i ograni4eno mislene!
Няма по-голям психар от мен
Просто се чудя как можах да си зарежа най-добрата приятелка и да я оставя да е щастлива с гаджето си вместо тайничко да ги скарам и да съм сега с нея, пълен идиот съм
Сега вече сериозно - През месец се влюбвам в някоя
Ту защото е супер красива, ту защото е чаровна, работлива, амбициозна, имам какво да си кажа с нея и какви ли още не причини е имало
Мисля за нея всеки ден и час. Просто ставам и си мисля за нея, заспивам мислейки за нея... Но ми минава
Не знам защо, но не ем озарява трайното... влюбване. Просто ми минава. Излизат лошите страни и... и - не знам - минава ми.
Например, последняи случай:
Бивша съученичка от предния ми клас, виждам я след 4 години и простооо.. така се е разкрасила, хахахаха
Тя е увлечена по мен - и аз по нея. Променили сме се и си допадаме)и и двамата сме свободни
Става всеки ден да отива на училище, след това е от 16 до 24 - 2 часа на работа, взема добри пари, работи на хубаво място, радва се, че работи(!), има супер мързелив брат, който непрекъснато е с приятели и се напива у тях, но тя не взема пример от него
Излизаме... известно време докато не я питам - Добре де, еди си какво име, - какви с ти мечтите, каква искаш да станеш? За какво мечтаеш!?
И тя ми казва, че.... хахах
Аз съм с адски ококорени очи и... невдявам и питам - В смисъл?
И тя ми казва, че иска кола, да си кара и... някакви неща там полицейски.
Окей - супер, всеки си има мечта, всеки иска да бъде някакъв и трябва да има хора за всичко, но... Моята приятелка ли баш ще бъде полицайка?! WtF?!
Изведнъж... всичко се згромолясва. В следващия момент се случват още няколко неща около нея и... всичко отминава между нас
И на двамата нищо ни няма, приятели сме, които просто излизат веднъж седмично да се видят на по кафе и толкова.
Важно ли е бъдещето на половинката ти? Трябва ли да гледаш на къде е тръгнал/а или има значение само къде е в момента?
Какво те кара, теб - лейди бърд, да се влюбваш?
Не, любофта не е загуба на време, тя е един от най-големите мотиватори за живот, но... Просто я срещнах веднъж, радвах и се цяла година и изведнъж... тя си замина. Изчезна. Без да разбера какво става. Просто се събудих и знаех, че вече до мен няма никой. Как може човек да дава всичко от себе си за любофта като знае, че ще дойде и деня в който няма да я има, а вместо да си "губи времето" по нея е можело да направи нещо много по-стойностно, което да остане за цял живот?
Трябва ли да живеем ден за ден или трябва да мислим за далечното бъдеще?
Днес слагаме на масата нещата, които ще ядем утре!
Не знам колко от вас работят, лейди бърд - знам, че ти не се изхранваш сама, но когато човек стигне до тази фаза и работата му му пречи на връзката, поради недостик на време... Започва да разбира, че... че малко неща са трайни... малко...
А може би аз съм попаднал на нелоялна половинка, която просто да избяга нпри първата възможна по-добра оферта и да ме зареже заради пари.
Надявам се да е така! Надявам се, защото не искам цял живот да се се стремя да съм най-добрия просто за да е Тя(това е половинка, която и да е тя) до мен.
п.п. Знам, че не е нормално да се отива при първата по-добра оферта, но при мен така се получи и сега ми е малко субективно на тема любоф - имам предразсъдъци. Само като ми каза, че жените за това "гледали поне да си осигурят бъдещето, за да са добре и децата им" и простоооо... хаха
Превръщаш се в женомразец. Ще правиш така, че когато си с някоя, тя да страда заради оная другата, за дето те е зарязала, заради ония, но и тва ще мине.
За кариерата и бъдещето на половинката ти - ако ще и астронафт да стане, просто я обичаш такава, каквато е. Не се плашиш от бъдещето, подкрепяш я, тя това очаква. Обаче ти не си оправдал очакванията ти. Както и обратното естествено.
С две думи - с тва момиче, дето сте сега приятели, дето сте били в един клас, просто не сте един за друг и няма да имате общи пътища.
Отностно за старата ти любов. Ако тя е щастлива, остави я да бъде. Ако един ден се осъзнае и реши да те потърси, какво ще направиш???
@гост - разхлаждам след четене на "12те фактора на успеха"
@BAYO - Не съм женомразец! Харесвам жените, не мога без тях! Последната, която си харесах е доста по-голяма от мен, но ме кефи идеята да се опитам да я съблазня
Въпреки, че съм толкова по-малък и тя вероятно си има приятел и че се е издигнала много в йерархията на новата ми работа, а аз съм в началото - ще се пробвам
Естественно имам мярка и няма да прекалявам, за да... не ме намрази и да ми пречи за вбъдеще.
Вече гледам на жените като на... играчки
НО НЕ ГИ МРАЗЯ!
Идеята ми е да ги преластя - да ги накрам да ме искат.
Има адвокати женени за зъболекарки. Разбираемо е. Бих приел жена ми да е патрулка. Но Тя имаше и други проблеми
О, тя е щастлива. И не смятам, че е "сляпо" щастлива. Супер си е даже, хаха
Има си супер гадже, мечтаното от нея цял живот! Обича я, не може без нея - както и тя не мжое без него! Супер са!!!
Наистина се радвам за тях!
Но... въпроса е в това, че тя ме промени
След като я загубих - разбрах какво съм имал. Разбрах какво изгубих.
Промених се. Смятах, че никога няма да се променя - но съм се променил.
Вярно - пак съм егоист, но вече не съм лицемер, хахахаха
В това е разликата.
То пък и е важно да си егоист - трябва да си искаш своето и да го казваш съвсем открито! В това е разковночето. Искам еди си какво - но е и важно да го заслужаваш! Е, аз работя всеки божи ден за да го заслужа!
Наскоро... се видях с една стара жена. На 65 - 70 години е. Продава кроасани на "Браво!", сещаш се, нали?
Е, именно Тя ме беше запознала с тази баба. Тя продава до нейното училище.
Всеки път когато мина покрай тази баба, нейната бутка, без значение дали съм гладен или не - аз си копувам едно кроасанче и се спирам за 5 - 10 мин да си поговоря с нея. Как е работата, върви ли, как е семейството, понякога я питам и как е Тя.
Разликата междо мен и нея е, че... Тя не заряза само мен, а заряза всичките си стари приятели заради Него. Не знам какво я промени, но тя не само се отчужди от мен, не само се отчужди от приятелки, които наистина и мислиха доброто - а дори вече е останала и без уважение. Тя е нелоялна.
Бабата ми пожела - Е, дано някой ден се осъзнае какво хубаво момче е загубила и да се върне при теб!
А аз и отвърнах, че не искам! Вече няма да е същото. Какво няма да е същото - вече е грозно и гнусно, немислимо, недопостимо! Ужасно е...
И тя ми каза - Значи не искаш кърпена риза, а?
Е - това ми е отговора - не искам кърпена риза. Не искам.
Ако ме потърси за помощ - ще си зарежа работата за да и помогна, но никога отново няма да се събера с нея. Сигурно никога отново не бих дал и шанс на някое от момичетата, с които бях през тези 7 месеца, просто защото имам малко странна ценностна система.
Не обичам да поправям вече... осквернените неща. Бля, загубват си сантименталната стойност!
"Вече не е същото..."
п.п. Ти луд ли си е - момичето, което не съм забравил ми каза, че ме зарязва, защото Не вярвам в Господ?! Ти луд ли си... Хора биха казали, че това е просто ей така казано, една измислена причина, която се казва ей така и е друга причината, ама for fuck safe - луд ли си, аз никога не бих казал такова нещо! Не съм вярващ, влязах преди 2 месеца в катердралата 1 път за 10 мин и запалих свещичка за баба ми, за която Тя каза, че ми исказва своите съболезнования въпреки, че не съм вярващ - сякаш не губя близък човек, който ме е обичал! Луд ли си, беше ужасно, просто имаше чаровни странности), в бебешкото и бритонче и в умните и очички
Е, не знам дали е трябвало или не, но е факт. Минало е и не може да се промени! Не ми е късно и ще дам най-доброто от себе си! RG Forever!
Действията и думите ви трябва винаги да бъдат на място.
Вълкът никога не се оглежда на зад.
Вие виждате онова, в което сте убедени.
Ние първо изграждаме нашите навици, а те после нас.
Откъде нерви бе dude ? Я се освести и ходи да си вършиш работата !@гост - разхлаждам след четене на "12те фактора на успеха"
@BAYO - Не съм женомразец! Харесвам жените, не мога без тях! Последната, която си харесах е доста по-голяма от мен, но ме кефи идеята да се опитам да я съблазня
Въпреки, че съм толкова по-малък и тя вероятно си има приятел и че се е издигнала много в йерархията на новата ми работа, а аз съм в началото - ще се пробвам
Естественно имам мярка и няма да прекалявам, за да... не ме намрази и да ми пречи за вбъдеще.
Вече гледам на жените като на... играчки
НО НЕ ГИ МРАЗЯ!
Идеята ми е да ги преластя - да ги накрам да ме искат.
Има адвокати женени за зъболекарки. Разбираемо е. Бих приел жена ми да е патрулка. Но Тя имаше и други проблеми
О, тя е щастлива. И не смятам, че е "сляпо" щастлива. Супер си е даже, хаха
Има си супер гадже, мечтаното от нея цял живот! Обича я, не може без нея - както и тя не мжое без него! Супер са!!!
Наистина се радвам за тях!
Но... въпроса е в това, че тя ме промени
След като я загубих - разбрах какво съм имал. Разбрах какво изгубих.
Промених се. Смятах, че никога няма да се променя - но съм се променил.
Вярно - пак съм егоист, но вече не съм лицемер, хахахаха
В това е разликата.
То пък и е важно да си егоист - трябва да си искаш своето и да го казваш съвсем открито! В това е разковночето. Искам еди си какво - но е и важно да го заслужаваш! Е, аз работя всеки божи ден за да го заслужа!
Наскоро... се видях с една стара жена. На 65 - 70 години е. Продава кроасани на "Браво!", сещаш се, нали?
Е, именно Тя ме беше запознала с тази баба. Тя продава до нейното училище.
Всеки път когато мина покрай тази баба, нейната бутка, без значение дали съм гладен или не - аз си копувам едно кроасанче и се спирам за 5 - 10 мин да си поговоря с нея. Как е работата, върви ли, как е семейството, понякога я питам и как е Тя.
Разликата междо мен и нея е, че... Тя не заряза само мен, а заряза всичките си стари приятели заради Него. Не знам какво я промени, но тя не само се отчужди от мен, не само се отчужди от приятелки, които наистина и мислиха доброто - а дори вече е останала и без уважение. Тя е нелоялна.
Бабата ми пожела - Е, дано някой ден се осъзнае какво хубаво момче е загубила и да се върне при теб!
А аз и отвърнах, че не искам! Вече няма да е същото. Какво няма да е същото - вече е грозно и гнусно, немислимо, недопостимо! Ужасно е...
И тя ми каза - Значи не искаш кърпена риза, а?
Е - това ми е отговора - не искам кърпена риза. Не искам.
Ако ме потърси за помощ - ще си зарежа работата за да и помогна, но никога отново няма да се събера с нея. Сигурно никога отново не бих дал и шанс на някое от момичетата, с които бях през тези 7 месеца, просто защото имам малко странна ценностна система.
Не обичам да поправям вече... осквернените неща. Бля, загубват си сантименталната стойност!
"Вече не е същото..."
п.п. Ти луд ли си е - момичето, което не съм забравил ми каза, че ме зарязва, защото Не вярвам в Господ?! Ти луд ли си... Хора биха казали, че това е просто ей така казано, една измислена причина, която се казва ей така и е друга причината, ама for fuck safe - луд ли си, аз никога не бих казал такова нещо! Не съм вярващ, влязах преди 2 месеца в катердралата 1 път за 10 мин и запалих свещичка за баба ми, за която Тя каза, че ми исказва своите съболезнования въпреки, че не съм вярващ - сякаш не губя близък човек, който ме е обичал! Луд ли си, беше ужасно
Е, не знам дали е трябвало или не, но е факт. Минало е и не може да се промени! Не ми е късно и ще дам най-доброто от себе си! RG Forever!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
