къде ми е грешката?

[sh3_1s_7h3_0n3]

Нз къде правя грешка,защото има все за квода се карам с наще,а правя всичко възможно да с разбирам с тях,но не става.В даскало гледам да си ми добри оценките,не са само 6 де,но се въртя около 5 и там където ще ми трябват оценки за дипломата се понапъвам,преди нямах вечерен час,но сега вече имам закъснявала съм с най-много 30 мин,но съм се обаждала,за да ги предупредя винаги знаят къде съм и с кой съм,като ми кажат да свърша нещо го правя,мрънкам малко,но въпреки тва го правя и се старая рядко да се виждам с наще и да не ги ядосвам,ама те не се стараят мен да не ме ядосват при всичко тва,което правя баща ми ми заявява,че му се качвам на главата и,че нищо не съм направила за тая къща,а аз като почивам или съм във ваканция аз оправям всеки ден в нас,аз мия чинии,само да готвя не мога и нз какво още да направя,за да не с е карам с наще

И аз имам такъв проблем.

и т'ва на нея к'во й помогна кат' го каза?

следващия път като ти се скарат за нещо ги питай направо 'к'во съм/не съм направила?' и те ти казват примерно: не си измила чинииите
и ти почваш: добре, де..днес не съм ги измила ама оня ден ги измих. начи като ги мия не ви прави впечатление, но веднъж да забравя и веднага се забелязва.
и направо си казваш какво си и не си направила като ест си изключително обективна и си признаваш грешките пред тях... така обикн родителите започват постепенно да гледат като на малко по-големи хора...
др-я вариант, който не ти препоръчвам, е да почнеш да се самосъжаляваш пред тях седиш и си мърмориш... ама не да ги обвиняваш... 'ах, колко беше трудно... ох, колко се изморих' някой път, за да кривна малко... съм прибягвала до т'ва ама все ми е ставало гузно и после си се реванширам заради себе си