Абсолютно объркване

Все почвам да я пиша тази тема и все я трия, нещо не ми е много ясно как да започна.
Та...най-малко съм вярвала, че ще пиша в такъв форум, още по-малко за такова нещо.
Имах един приятел, с когото още от първата минута, в която се запознахме, осъзнахме (поне аз, но и за него беше така, изглежда), че имаме какво да си кажем. В присъствието на друг човек не съм се чувствала толкова свободно. Почти постоянно бяхме заедно. За около месец и малко отгоре това почна да прераства в увлечение от моя страна, и така - докато не стана нещо, хъм, доста силно. Нямах намерение да го признавам, тъй като той имаше много сериозна връзка от около година. Пък и двамата не сме малки. Като се добави това, че не съм склонна на разни подмолни действия...мълчах си. А положението ставаше все по-неприятно, за мен, вътрешно. Каквото и да правех. До голяма степен съм изненадана от себе си - далеч по-сериозни проблеми са ми се случвали и съм минавала през тях, а това ме свари абсолютно неподготвена. От циник на тема любов се превърнах в човек, който вътрешно изживяваше доста тежко именно едно любовно увлечение. Но темата не е за това, въпреки че такава една метаморфоза не ме радва особено...Та, мина още време, той започна да се закача с мен. Поне сексуален интерес определено имаше, тези неща се чувстват...отделно от това, че наистина имахме за какво да говорим и не си омръзвахме. До момента, в който приятелката му (която учи в Свищов, ние сме в София) не се върна за зимната ваканция. Тогава той изведнъж изчезна. Обикновено той ме търсеше, сега го нямаше никакъв. Обадих му се един-два пъти, просто да го чуя - не вдигаше телефона. Това ми стигаше - така, де, от такива брутални намеци разбирам. Хубаво, де, минаха месеци, но аз не можех да си го избия от главата. А не е като да не се опитах. По едно време се засякохме случайно в един сайт, аз му казах някои неща, предизвикани от огромната обида, която той ми нанесе с това си изчезване. Разбрах, че са се разделили с приятелката му, той беше доста смачкан от това...общо взето - приключихме отношенията си по доста неприятен начин. От негова страна имаше желание да продължим да се чуваме, но така и не ми даде обяснение за поведението си. Питах го, той мълча, мълча...на мен ми прекипя и...да кажем, че тази опция е затворена. Този път аз обидих него. Пак минаха месеци, а аз съвсем наскоро осъзнах, че просто го обичам този човек и това си е. Доста крайно досадни вътрешни борби бяха нужни, за да го призная пред себе си. А глупавото е, че най-вероятно никога няма да го видя повече. И идея си нямам как да постъпя в случая. Някакви идеи...?

[Presley]

Ами той е постъпил доста гадничко...!Но ако ти си готова да му ппростиш-прости му!Потърси го,вижте се и му приэнай эа чувствата си.Това е еднствинеят начин душебните ти терэания да приклюбат!

[Valserp]

Ъх преди почти месец имаше почти идентична тема, да не си същото момиче?
Както и да е - ако не си - на предното препоръчах да се лекува с уиски. Отдавна не е писала, така че явно е подействало

Ъх преди почти месец имаше почти идентична тема, да не си същото момиче?
Както и да е - ако не си - на предното препоръчах да се лекува с уиски. Отдавна не е писала, така че явно е подействало

Еха...става епидемия, а?
Не съм същото момиче, за първи път пиша тук...Поне съзнателно
Уиски...не пия...може това пък да помогне ;p
Малко по-сериозно - въобще не съм и мислела, че ще пиша за това...гледам да се оправям сама...но това вече става досадно...наскоро даже го сънувах...
Пиша това, защото искам да е ясно, че не съм маниачка по природа, нали се сещаш...
Щом препоръчваш уиски...значи и на теб ти се е случвало подобно нещо?

[Presley]

Ъх преди почти месец имаше почти идентична тема, да не си същото момиче?
Както и да е - ако не си - на предното препоръчах да се лекува с уиски. Отдавна не е писала, така че явно е подействало

Ахаха е то винаги действа

[Deni4ka93]

Аз съм в същото положение...Горе-долу де...Ами и водката става(пробвала съм )

[Valserp]

Ъх преди почти месец имаше почти идентична тема, да не си същото момиче?
Както и да е - ако не си - на предното препоръчах да се лекува с уиски. Отдавна не е писала, така че явно е подействало

Еха...става епидемия, а?
Не съм същото момиче, за първи път пиша тук...Поне съзнателно
Уиски...не пия...може това пък да помогне ;p
Малко по-сериозно - въобще не съм и мислела, че ще пиша за това...гледам да се оправям сама...но това вече става досадно...наскоро даже го сънувах...
Пиша това, защото искам да е ясно, че не съм маниачка по природа, нали се сещаш...
Щом препоръчваш уиски...значи и на теб ти се е случвало подобно нещо?

Да, да, познато е.
Мога да ти кажа аз какво направих(след като се отърсих от периода, в който всяка сутрин се събуждах жаден за уиски ):

Първо си простих, че ми се е случило(същата работа с "любовен циник" преди случката и т.н.; сигурен съм, че още те мъчи промяната и на всичкото отгоре придава важност на въпросното момче, защото в твоето съзнание той е този, който е предизвикал тази "метаморфоза" в теб), после си простих, че нищо не се е получило, защото явно, че вината не е моя; след това започнах да се наслаждавам на промяната която е настъпила в мен, защото в момента ми е полезна.

[sinful`girl]

Наистина много кофти е постъпил като толкова време не дигнал телефона да те чуе жива ли си,не си ли.Но след като обичаш този човек и толкова време не можеш да го забравиш,какъв е смисълът да му се сърдиш и сам себе си да се тормозиш като не го виждаш.Преглътни малко егото си,обади му се и кажи,че искаш да го видиш,да му изясниш какво ти е и ако той може да ти отвърне със същите чувства,то тогава работата е опечена.А ако ли не,тогава вече наистина не се виждайте,щото в тва положение даже и приятели не може да си останете. Дай още един шанс и на тебе и на него

[vladi_addict]

Това е Любовта, истинската Любов.
Жалко, че не е провървяло при вас. Не мога да ти кажа какво да правиш (+ това мразя да давам съвети, само мнения давам).
Не знам за него, ма аз се влюбих в тебе. Толкова добре го описа, или поне аз толкова добре го разбирам, защото съм го преживял, по-точно в момента ги изживявам.
Просто кофти работа. Сигурно и на него много му се иска да ти се обади, чуе, види, докосне, но това его не позволява на нито един от вас да го направи.

Аз бих опитал да го потърся. Ако той не ти отвърне, значи не е за теб. Просто няма смисъл да си с човек, който не ти отговаря на чувствата. Явно не е за теб.

[JiMiTo]

Към авторката
пусни си korn , не че ще ти помогнат ама някак си по леко минава болката с тях, в тяхните песни се пее за мъка, както и да е, казвам ти го от опит, не те карам да ставаш металка или нещо от сорта. А и тв'а с уискито е страхотна идея също
успех

awe spored men whisky-to ne pomaga 6toto kato te boli tolkova jestoko ne moje6 dori da se napie6. pie6,pie6, pie6 i bolkata ne spira. da v edin moment spira6 sqka6 da 4iuvstva6 no tova e za6toto znae6 4e si prazna otvutre. az pone taka mislq de az piq (ne samo s povod opredeleno) i moga da ti kaja 4e edva li pomaga. ian4e po temata-opitai ti da napravi6 kra4kata.potursi go.vse pak tolkova te boli trqbva da znae6 4e si opitala vs

[koalka]

Неочаквано е това, което е направил, но сигурно е заради приятелката му, разбрал е, че има увлечение към теб, а е искал да бъде верен на нея.Много неща може да са, но не мисля, че просто ей така.
Вземете се вижте на живо и поговерете, обясни му, кажи му какво чувстваш.

[Th3MaN]

Ми кво да ти кажа. Ако го искаш кажи му. Няма да загубиш. Може само да спечелиш. Пък и не ти е казал че не те иска.

[BAYO]

Уискито е решение, ама временно. То е упойка, а упойката рано или късно минава. Препоръчвам ти пълна промяна. Смяна на прическа, на грим, на дрешки ... ще се почувстваш по-добре после. А и излизай и се забавлявай. Не се забивай у дома. Не си хаби нервите излишно.

[vladi_addict]

Неочаквано е това, което е направил, но сигурно е заради приятелката му, разбрал е, че има увлечение към теб, а е искал да бъде верен на нея.Много неща може да са, но не мисля, че просто ей така.
Вземете се вижте на живо и поговерете, обясни му, кажи му какво чувстваш.

Щом започнеш да изпитваш влечение (сексуалното не се брой) към някой друг, освен приятеля, значи времето ви е свършило. Щом някой друг може да ти грабне сърцето, да ти влезе в мислите и да не излиза от там, значи всичко е свършило и съжалявам тези, които вярват в любовта докрай и се оповават на човек само защото са били с него еди колко си време и са преживяли еди какво си. Както всяко друго нещо и любовта има край. Да, има край.

Мерси на всички за отговорите!
В никакъв случай не го представям като някаква огромна трагедия, защото знам, че не е. Мен от нещо друго ме е страх (леко)...вие тук говорите за огромна болка, за напиване, притъпяване на симптомите...аз не усещам чак такава болка. Но е все едно той при мен...мда, тук ще трябва да пообяснявам по-обстоятелствено ;p
Не става дума за някакви луди страсти...въпреки че ме побъркваше само с присъствието си...дали е заради факта, че бях увлечена от него, или заради нещо друго - не знам, но имах чувството, че нарочно се мотае с мен, за да ме дразни. Пак знаех, че не е така. Всичките ми теории за контрол над собственото тяло се видоизмениха (по дяволите, пак почнах да го обсъждам твърде насериозно...) - но...за вас има ли разлика между това да намираш някого за привлекателен и това да бъдеш привлечен от него? Защото за мен има огромна разлика. Стояли сме сбутани на едно място, на сантиметри един от друг, по автобуси особено, когато той се долепваше до мен и се навеждаше, за да може да ме чува (аз съм доста ниска)...огромно изпитание за волята ми беше да не го сграбча на място, всеки път...Та - това настрана. Не изпадам в неописуеми душевни спазми, няма да тръгна да си щракам с пръсти и да си тананикам поп-фолк фразички...просто имам чувството, че той не ме напуска. Аз си знам отдавна, че не съм сама, в онзи смисъл Просто...мисля си той как би реагирал на това, какво би помислил за онова, как той би видял трето, дори как би изсвирил и изпял някоя песен, с която се занимавам (и двамата си падаме леко музиканти). Понякога се проявява затвърденият вече навик, след като стана, да му пиша, да му се обадя, и се спирам в последния момент. А понякога ми се струва, че знам какво прави и къде е. (Дявол да го вземе, кой ги изписа тези глупости? Аз ли?)
В неделя имах бал. От познати разбрах, че е бил при училището ми, докато сме крещяли като побъркани до 12 и сигурно ме е видял...аз въобще не го забелязах в тълпата.
Въх.

[JiMiTo]

те не си увлечена ти си влюбена просто, ще ти мине някога просто се иска време и като за начало да намериш нов обек, който да ти привлича вниманието и ще видиш как бързо, ще отмине мъката (аиде да не казвам болка) за стария приятел.

те не си увлечена ти си влюбена просто, ще ти мине някога просто се иска време и като за начало да намериш нов обек, който да ти привлича вниманието и ще видиш как бързо, ще отмине мъката (аиде да не казвам болка) за стария приятел.

Че аз намерих...
Не, сериозно, тези месеци се запознах с доста приятни младежи, някои от които са ми доста интересни, а и те ме намират за интересна...като бях с един от тях обаче (най-интересният) - нищо...другият все си стои на място, значи
Не ме разбирайте погрешно, не съм наранявала никого...всичко беше на принципа на забавлението, но този принцип ми се струваше толкова мазохистичен, защото продължавах да мисля за прословутия ми приятел. Познат. Каквото и да е...и се отказах...имам някакви възможности (кхъ, това звучи малко мръсно), но не ме интересуват ни най-малко.

[vladi_addict]

Така като чета какво пишеш, намирам, че няма да имаш проблем с намирането на приятел, гадже, любовник, съпруг.

[asi_basi]

Abe vij se s nego i pogovorete ... izqsnete se...Ako ne - 6te ti mine nqkoga, 6te sre6tne6 drug

Така като чета какво пишеш, намирам, че няма да имаш проблем с намирането на приятел, гадже, любовник, съпруг.

Хаха...не е точно така, но как да е...
След дълъг период на суша обикновено така се получава
Идеята ми беше, че имах възможността да срещна интересен човек, който да е заинтересуван от мен. Но това нямаше значение. Фактът е, че не го водя за носа, нали? Защото осъзнах какво (кого) искам...и въпреки това знам, че не мога да направя нищо. Затова е и тази страдалческа тема. Не мога да направя нищо, защото би било...хайде, да кажем - нетипично - за мен да отстъпя от принципите си. Не мразя, но го има този момент с " I wanna love you but I better not touch" (господин Купър. Алис.)

[vladi_addict]

Така като чета какво пишеш, намирам, че няма да имаш проблем с намирането на приятел, гадже, любовник, съпруг.

Хаха...не е точно така, но как да е...
След дълъг период на суша обикновено така се получава
Идеята ми беше, че имах възможността да срещна интересен човек, който да е заинтересуван от мен. Но това нямаше значение. Фактът е, че не го водя за носа, нали? Защото осъзнах какво (кого) искам...и въпреки това знам, че не мога да направя нищо. Затова е и тази страдалческа тема. Не мога да направя нищо, защото би било...хайде, да кажем - нетипично - за мен да отстъпя от принципите си. Не мразя, но го има този момент с " I wanna love you but I better not touch" (господин Купър. Алис.)

Хах.. отдавна не бях влизал в този форум и ето една от малкото хубави теми състояща се от хора (човек) които знаят какво искат.
Точно в момента съм в такъв процес, че се чудя дали да пренабрегна принципите си заради момиче.
Е, макар и странно но ти ми помогна да реша - няма да ги пренабрегна. Не че ти си ми решаващия фактор, но ти си капката която преля чашата и осъзнах какво трябва да направя.
Мерси, на все пак неволната помощ. С една тема 2 проблема се решиха. (макар че аз [предполагам и ти] съм далеч от решението, но на това ниво пак е нещо).
Айде със здраве и се надявам да не му отдаваш повече внимание от колкото заслужава.
Това си пожелавам на мен, еквивалентно и на теб.

Мерси за пожеланието, vladi_addict
И това си е нещо, което всеки решава сам. Досега не бях склонна да отдавам значение на такива неща, още повече да ги описвам по форуми. Говорила съм за това само с една много близка моя приятелка, която много се колеба какво да ми каже, но и тя накрая ми препоръча да отида при него и да му разправя. Въпреки че ме знае що за човек съм.
Истината е, че от такива нискомащабни проблеми и начина, по който се отнасяме към тях, личи отношението ни към много по-важни случаи. Всъщност...важни...знам ли...аз съм на 18, не знам ти на колко си, и се предполага, че ще срещна много хора, че с много хора ще си имам вземане-даване (хаха), но човек никога не знае...не искам да си мисля, че има само по един човек за нас, защото това е смешно като теория. Това, което го има у един, го няма у друг и обратно...моментът с възрастта и така нататък...има го, винаги го има и елементът на самонавиването - аз съзнателно спрях с него, за да видя дали ще се оправят нещата. Вътрешно не са се оправили, но в един свят, в който една любовна историйка никога няма да предизвика повече болка от смъртта на невинни хора и прочее гадости от много по-сериозен характер...Хм! Има проблеми и проблеми...
Поздравявам те за решението, въпреки че нито познавам теб, нито момичето. Такива неща каляват. В микроскопичен размер, но каляват. В отношенията си с хората винаги е ставало така, че или не получавам това, което искам, или го получавам след много време и доста самоосъзнаване (ако си е заслужавало). Трябва да има отпор от средата, иначе това, което правим, няма да е достатъчно ценно само по себе си.
Пък аз, в нетипичен за мен сълзлив стил, ще продължа да го сънувам. Има нещо успокояващо в това. Въпреки че знаеш, че си сам, не си напълно сам, щом има за кого да мислиш.

[vladi_addict]

Еми аз съм на 17. При мен е малко по-различно, защото за мен тя беше (и майче още е) първата ми любов. Преди да се влюбя в нея не вярвах в любовтта. Просто не съм и помислял, че точно с този човек може да излезе нещо. Гледам я 2 години в една класна стая и не съм и подозирал че тя може да е човекът, докато не ме "прониза стрелата"... Направо се шашнах от себе си. Аз се смеех с глас на хората, които ми казваха че са влюбени. Нали знаеш, това е едно от нещата в които не вярваш, докато не ти се случи. Просто аз не вярвах, че някой може толкова да ми влезне под кожата, че да мисля за него когато не е при мен.
Всъщност като се замисля май нещо такова на което не бях отдал никаква важност в живота ми ме накара да израстна най-много. Вече знаем от преди, че решението на всеки проблем е едно стапало нагоре. Но решението от естеството на любовта направо си е цял етаж нагоре. Както и да е. Разбрах много неща и имам да разбирам още много пъти по толкова, но всичко с времето.
Аз също не съм човек, който ще започне да пише по форумите за такива проблеми или нещо друго, но явно, че това странно чувство което ни е сполетяло те кара да правиш неща, които дори не предполагаш че би направил.

[авторката]

Според мен от такова нещо не боли заради това, че не можеш да си с някой си там. Боли от това, че разбираш, че не си неуязвим (емоционално). Интересно е защо от такива любовни проблеми пропищяват далеч повече хора, отколкото пропищяват тези, които са били жестоко предадени от свои приятели. Двата случая не са толкова различни, но любовта е като даденост...да го кажем...затова и винаги съм имала скептично отношение към нея. Опиум за масите, лична трагедийка, нещо, за което да разтягаш локуми. Физика и химия. Фактът, че толкова ни е погълнало това нещо, можем да направляваме самите ние. Всяка...кх, болка...води или до унищожение, или до закаляване. (Или до обрив и драскотини, но това е друга тема )Това - едно. Второ - въпреки че любовта между мъжа и жената за мен не е върхът в човешките взаимоотношения - знаем, че можем да изпитваме нещо силно. Абстрахирам се от всякакви плоски сравнения и стихотворенийца - аз си знам за каква сила става дума, въпреки че все още изпитвам доста голяма доза презрение към тази сила. Лошото е, че е насочена само към един човек...любовта към идея, към кауза е нещо далеч по-могъщо...ама "пътят към ада е постлан с добри намерения"...
Нещо спомена за принципи, защо не можеш да бъдеш...хм, с нея? Тя не иска, или поставя някакви особени условия? (Жените често го правят, понякога с право.)