Абсолютно объркване

[Sirma]

Ъх преди почти месец имаше почти идентична тема, да не си същото момиче?
Както и да е - ако не си - на предното препоръчах да се лекува с уиски. Отдавна не е писала, така че явно е подействало

Уиски,водка-каквото намери!

[vladi_addict]

Нещо спомена за принципи, защо не можеш да бъдеш...хм, с нея? Тя не иска, или поставя някакви особени условия? (Жените често го правят, понякога с право.)

Ами тя си има приятел. Той е на 23/4 г. Той е първият й сериозен приятел и за нея тази година и нещо в която са заедно е нещо като непреодолима. Твърди, че никой до сега не е правил нищо такова за нея, каквото е направил той. За нея тази една година е просто непреодолима спънка в това да бъдем заедно. Много пъти сме говорили сериозно на тази тема и аз съм изяснил много ясно чувствата си към нея. Казах й всичко директно, за да няма обърквания и погрешно тълкувани думи. На няколко пъти е била на косъм да скъса с него и да тръгне с мен, но винаги нещо я спира. Доста е раздвоява м/у нас двамата и не иска да загуби нито единия (което е невъзможно). Приателят и всъщност е доста напред с материяла и постъпва доста хитро в действията си (тя ми разказва почти всичко). Изобщо не е никак лесен "противник" ако мога така да го нарека. И така омагьосания кръг се върти вече 3 месеца. Изобщо аз съм на мнение, че щом толкова много държи на мен и е изневерила на приятелят си морално и физически за първи път за година и нещо вързка, значи е дошъл краят им. Тя обаче не може да преодолее тая една година и това което те са преживели (което лично за мен е тъпо, щом някой друг може да ти грабне сърцето и да ти влезе в мислите значи е дошъл края)
А за принципите ми - не знам. Не мога да кажа нещо конкретно, което ги нарушава. Просто действията ми не са характерни за самият мен и това ми е адски странно. Тя доста ме промени в много отношения и любовта е само едно от тях.

А, и още нещо - за пореден път се убеждавам, че жените ходят при този които се държи пасивно спрямо тях.
А този който им предлага всичко и е готов на всичко за тях - той един вид е сигурна плячка и не са толкова заинтересовани към него.
Е ТОВА НЕ МОГА ДА ГО РАЗБЕРА !
За пореден път се изумявам от начина на мислене на женския мозък.

Нещо спомена за принципи, защо не можеш да бъдеш...хм, с нея? Тя не иска, или поставя някакви особени условия? (Жените често го правят, понякога с право.)

Ами тя си има приятел. Той е на 23/4 г. Той е първият й сериозен приятел и за нея тази година и нещо в която са заедно е нещо като непреодолима. Твърди, че никой до сега не е правил нищо такова за нея, каквото е направил той. За нея тази една година е просто непреодолима спънка в това да бъдем заедно. Много пъти сме говорили сериозно на тази тема и аз съм изяснил много ясно чувствата си към нея. Казах й всичко директно, за да няма обърквания и погрешно тълкувани думи. На няколко пъти е била на косъм да скъса с него и да тръгне с мен, но винаги нещо я спира. Доста е раздвоява м/у нас двамата и не иска да загуби нито единия (което е невъзможно). Приателят и всъщност е доста напред с материяла и постъпва доста хитро в действията си (тя ми разказва почти всичко). Изобщо не е никак лесен "противник" ако мога така да го нарека. И така омагьосания кръг се върти вече 3 месеца. Изобщо аз съм на мнение, че щом толкова много държи на мен и е изневерила на приятелят си морално и физически за първи път за година и нещо вързка, значи е дошъл краят им. Тя обаче не може да преодолее тая една година и това което те са преживели (което лично за мен е тъпо, щом някой друг може да ти грабне сърцето и да ти влезе в мислите значи е дошъл края)
А за принципите ми - не знам. Не мога да кажа нещо конкретно, което ги нарушава. Просто действията ми не са характерни за самият мен и това ми е адски странно. Тя доста ме промени в много отношения и любовта е само едно от тях.

А, и още нещо - за пореден път се убеждавам, че жените ходят при този които се държи пасивно спрямо тях.
А този който им предлага всичко и е готов на всичко за тях - той един вид е сигурна плячка и не са толкова заинтересовани към него.
Е ТОВА НЕ МОГА ДА ГО РАЗБЕРА !
За пореден път се изумявам от начина на мислене на женския мозък.

Мм, много неприятно...Съвсем сериозно ти казвам, неприятна ситуация. Но пък ти си й казал...моят човек няма представа за тези ми въжделения и ми е особено трудно, колкото и да не мога да хленча...но мога да си представя твоя тип трудност...ти си направил това, което е било по силите ти. Сигурно разбираш, че всичко друго ще са трикчета... Да не й обръщаш внимание и така нататък...трикче...ако искаш да действаш с трикче - имаш карт бланш...но според мен...уфф...хаха...
Аз не я познавам. Но според мен един малко или много зрял и свободолюбив човек би оценил жест като този - да го оставиш сам да направи своя избор. Което, като обичаш, е крайно трудно - да не се месиш, имам предвид...
На мен много ми липсва моя приятел, защото друг човек като него не съм срещала. Интересни хора съм срещала, привлекателни, красиви, всичко в едно, нестандартни, чувствителни - списъкът си продължава. Но като него не съм...в негово присъствие не можех да усетя болка...а, не искам да го идеализирам - човек като човек. Просто много специален човек...а най-смешното е, че той сигурно никога не е усетил това, а и аз не съм била друго за него, освен едно малко по-високопарно интелектуално развлечение...
Глупости. Стига драми, хаха
Твоето момиче показва ли ти, че й харесваш? На всекидневна основа? Знам, че сте водили разговори и така нататък...

[vladi_addict]

Да. Показва ми. Това е най-лошото. Понякога ми се струва, че ще ми е по-лесно ако каже "майната ти, край на всичко". Но не, показва ми обратното, показва ми че и държи на мен но не може и без гаджето си. И направо понякога имам чувството че си играе с мен (а тя не е такава).
В последната седмица и двамата се държим доста хладно един към друг де. Тя започна да се държи така и на мен ми писна да й тичам след гъза и започнах и аз да се правя, че не ме интересува. Макар че според мен го прави за да ми е по-лесно когато замине. Заминава да работи и ще се върне след 3 месеца. Няма да се вижда с нито един от нас двамата. Макар че според мен не е това начина да ме предразположи към заминаването й, но тя сама ми каза че не иска да я чакам и не иска да ми дава празни надежди, защото не знае като се върне от морето какво ще й е в главата.
Е, ще се видим още един път на саме преди да замине. Тогава всичко ще се изясни. Заминава в понеделник.
Кофти история, но съм сигурен че има хора с много повече и по-сложни проблеми от моите, затова няма да им придавам кой-знае каква значимост. Просто период от живота ми през който всеки е минавал може би.
М/у другото; както ти описа твоят човек, така мога да опиша нея.
То и думите са малко за да се опише нещо такова, но все пак си успяла максимално да се доближиш до това, което е.
Айде.. след разговора който проведем ще пиша..
Повод за напиване ще има. Въпросът е позитивен или негативен ще е той.

Пиши, пиши. Щом ти помага по някакъв начин. По-добре тук да подсмърчаме, отколкото да натоварваме някого другиго.
Но пък...
Като разчопляш раната, тя повече се разранява.
Не знам...никога не съм отдавала значение на тези неща, ама и ей такова...
Сега се чудя дали всичко не е по инерция...пет месеца вече нямам нищо общо с него, освен една крайно неловка случайна среща преди 2 месеца, когато помълчахме, помълчахме, пък си казахме: "Хайде, такова, чао" - и все едно никога не сме се познавали. "Далече от очите, далече от сърцето" - да, бе...Аз гласа му не съм чувала вече толкова време, а все си живея така, все едно сме първи приятели, хаха...
vladi_addict, глупав въпрос...ако искаш ми отговаряй...пък и всеки, който иска, но главно теб питам, виждам, че разсъждаваме по някои точки леко подобно - ти защо би скъсал всякакви връзки със своя приятелка, с която месеци наред сте били заедно всеки ден, когато гаджето ти (евентуалното) се върне от някъде си? Да, има един непосредствен отговор, но не искам да се ограничавам с първата асоциация...
Наистина, всеки, който е преживявал нещо такова - ще ми е интересно да сподели някаква идея. Не мислех, че ще е нещо, което ще бъде от такова проклето значение за мен

[vladi_addict]

Ами приятелко не мога да отговоря на въпроса ти. Просто всичко е според зависи. Има много причини поради които бих го направил и обратното. Просто... не мога да ти помогна

Иначе що се отнася до мен и моя човек - Дори не се видяхме. Не си мръдна и пръста за да ме види за последно. Аз също не направих нищо, но просто изчаквах. Е сега мога да кажа, че слагам една голяма точка на всичко. Каквото било, било. Уморих се от всичката тая простотия, просто официално излизам в почивка и няма да се заминавам повече с глупости. За момичета неща и да чувам засега. Като си почина започвам пак. Е ако дойде някоя навита и всичко стане без да си давам много зор - може. Иначе - НЕ.
Като се върне ако ще на колене да ме моли да стане нещо - fuсk it. Няма да си пренабрегна принципите заради нея, да се е сетила навреме !

Айде пожелавам й много здраве и приятно прекарване на морето.

Takin' the lead..

За авторката:
Мъжката половина на Земята има слаби ангели, предполагам знаеш. Твоят човек просто се озовал между два огъня и е бил отбой, съвсем нормално, особено ако е неопитен. Това не го прави кофти човек, нито пък постъпката му е имала за цел да те нарани умишлено по някакъв начин. Явно се е разкъсвал между сигурната си приятелка и увлечението си по теб, и накрая е избрал най-лесния, но и най-глупав избор, покрил се е. Това всичкото си го знаеш сама, впрочем. Мисълта ми е, че няма смисъл да се правиш на ощипана госпожичка и да упражняваш мазохистичните си наклонности (макар че хората обожават да изпитват болка, странна работа). В момента момчето е със свалени щитове, ходи там и го разбий.

За vladi_addict:
Така и така си прекрачил принципите си, не виждам защо чак сега ще тръгваш да спасяваш остатъците от тях. Те, горките, са рухнали още когато си се намесил между момичето и приятеля й. Постъпка, която не одобрявам, но каквото станало-станало, само Онзи горе може да бъде съдник. Като си се хванал на хорото, играй го докрай.

За двамата:
Виждам, че сте интелигентни младежи.. Ако не използвате възможностите си, ще съжалявате. Преди време заради глупава гордост и глупави възгледи се простих с момичето, което обичах (ужасно много?!). Днес заради глупава гордост и глупави възгледи не се опитвам да си я върна обратно. А това, че аз съм глупак, трябва да ви подсказва да не повтаряте грешките ми. Научих, че моментните забежки, курвенцата, безбройните флиртчета заместват много неща, но най-важното не успяват. Знаете кое е то. Вие сте на ход.

Бъдете здрави и Успех,

Who_the_fuck_cares

[vladi_addict]

За vladi_addict:
Така и така си прекрачил принципите си, не виждам защо чак сега ще тръгваш да спасяваш остатъците от тях. Те, горките, са рухнали още когато си се намесил между момичето и приятеля й. Постъпка, която не одобрявам, но каквото станало-станало, само Онзи горе може да бъде съдник. Като си се хванал на хорото, играй го докрай.

Ами не си много прав.
Принципите ми влизат в границата на възможното и на това което мога да контролирам. Знам аз как бих се почувствал ако някой направи нещо такова с моята приятелка и знам че не е редно и ще бъда бесен. Обаче добре знаеш, че То не пита, просто идва. Да, можех да го избегна, но защо ? Беше толкова хубаво и не съжалявам за нито един миг. Все пак не съм я карал насила, тя можеше да го предотврати. Човешко е да грешиш, още по човешко е да прехвърлиш вината си върху друг.

[lovers]

Emi ako si Vlubena go potursi. Pone shte razberesh dali ima smisul da se terzaesh oshte.Ako ne,verno vodka,jinche q vince e mnogo dobur variant

[авторката]

Takin' the lead..

За авторката:
Мъжката половина на Земята има слаби ангели, предполагам знаеш. Твоят човек просто се озовал между два огъня и е бил отбой, съвсем нормално, особено ако е неопитен. Това не го прави кофти човек, нито пък постъпката му е имала за цел да те нарани умишлено по някакъв начин. Явно се е разкъсвал между сигурната си приятелка и увлечението си по теб, и накрая е избрал най-лесния, но и най-глупав избор, покрил се е. Това всичкото си го знаеш сама, впрочем. Мисълта ми е, че няма смисъл да се правиш на ощипана госпожичка и да упражняваш мазохистичните си наклонности (макар че хората обожават да изпитват болка, странна работа). В момента момчето е със свалени щитове, ходи там и го разбий.

....

Интересно ми беше да прочета това мнение...Мерси, че си отделил от времето си (пък и не само ти), за да изложиш някакво становище по обсъждания въпрос!
Въпреки че уважавам целостта на това, което си написал, има един съвсем малък момент, който явно съм изпуснала.
Вече споменах, че не пиша по такива форуми. Не търся хора, на които да досаждам с вътрешните си ощипвания.
Ако трябва да съм честна, написах тази тема тук не толкова, за да получа съвети (възможните варианти вече много пъти съм превъртяла в главата си...какво жалко губене на време, а?). Написах я, за да омаловажа цялата претруфена сага, в която се превърна запознанството ми с този човек. За да намеря някакво лицемерно, цинично и коравосърдечно облекчение на собствената си жалка слабост. Все още не мога да приемам с отворени обятия разните любовни драми, които ме засипват от всички страни, не мога да говоря открито за чувства, не изпитвам интерес към розови романчета. По тази именно причина не разбирам защо не мога да тегля една майна на всичко и да се занимавам с нещата, които са от значение за мен. Ако има някаква трагедия в тези неща, за мен тя е именно тази - че временно не принадлежиш на себе си.
Ти имаш своята истина за тези неща - и си я споделил, за което ти благодаря. Не на всекиго му стиска да признае, че се е държал глупаво, не на място, незряло и т.н. в този дух. Само че има една концепция, наречена "финал", "край". Няма да е честно от моя страна след като го питах защо е изчезнал така и той си замълча (можеше поне да се извини, че не е бил в настроение да разговаря с мен, че е имал проблеми...или дори да ми беше казал, че съм му скучна, досадна и т.н. в този дух - предпочитам го! Пред това да мълчи.) и аз, като следствие на това, му казах, че не мога да го уважавам повече и не искам повече да го виждам...как ти се струва след такива тежки думи да отивам да му се умилквам и да му приказвам за някакви големи любови от моя страна? Спрямо него ще е лицемерно, а и спрямо самата мен.
Да не говорим, че аз действително съм инат, но той е два пъти по-голям инат от мен. След някои неща няма връщане назад. Виждала съм го как скъсва всякакви контакти със свои познати за неща, по-дребни от тези ми думи. Защото, каквото и да е, те уязвяват. (Само да не бях ги казвала...но така го почувствах, по дяволите...)
vladi_addict - честито! Радвам се за теб...по един малко извратен начин, очевидно - сега ще продължи да ти е гадно, но ще знаеш, че не си стигнал до дъното, въпреки че си залитал натам. Както и аз.