Все почвам да я пиша тази тема и все я трия, нещо не ми е много ясно как да започна.
Та...най-малко съм вярвала, че ще пиша в такъв форум, още по-малко за такова нещо.
Имах един приятел, с когото още от първата минута, в която се запознахме, осъзнахме (поне аз, но и за него беше така, изглежда), че имаме какво да си кажем. В присъствието на друг човек не съм се чувствала толкова свободно. Почти постоянно бяхме заедно. За около месец и малко отгоре това почна да прераства в увлечение от моя страна, и така - докато не стана нещо, хъм, доста силно. Нямах намерение да го признавам, тъй като той имаше много сериозна връзка от около година. Пък и двамата не сме малки. Като се добави това, че не съм склонна на разни подмолни действия...мълчах си. А положението ставаше все по-неприятно, за мен, вътрешно. Каквото и да правех. До голяма степен съм изненадана от себе си - далеч по-сериозни проблеми са ми се случвали и съм минавала през тях, а това ме свари абсолютно неподготвена. От циник на тема любов се превърнах в човек, който вътрешно изживяваше доста тежко именно едно любовно увлечение. Но темата не е за това, въпреки че такава една метаморфоза не ме радва особено...Та, мина още време, той започна да се закача с мен. Поне сексуален интерес определено имаше, тези неща се чувстват...отделно от това, че наистина имахме за какво да говорим и не си омръзвахме. До момента, в който приятелката му (която учи в Свищов, ние сме в София) не се върна за зимната ваканция. Тогава той изведнъж изчезна. Обикновено той ме търсеше, сега го нямаше никакъв. Обадих му се един-два пъти, просто да го чуя - не вдигаше телефона. Това ми стигаше - така, де, от такива брутални намеци разбирам. Хубаво, де, минаха месеци, но аз не можех да си го избия от главата. А не е като да не се опитах. По едно време се засякохме случайно в един сайт, аз му казах някои неща, предизвикани от огромната обида, която той ми нанесе с това си изчезване. Разбрах, че са се разделили с приятелката му, той беше доста смачкан от това...общо взето - приключихме отношенията си по доста неприятен начин. От негова страна имаше желание да продължим да се чуваме, но така и не ми даде обяснение за поведението си. Питах го, той мълча, мълча...на мен ми прекипя и...да кажем, че тази опция е затворена. Този път аз обидих него. Пак минаха месеци, а аз съвсем наскоро осъзнах, че просто го обичам този човек и това си е. Доста крайно досадни вътрешни борби бяха нужни, за да го призная пред себе си. А глупавото е, че най-вероятно никога няма да го видя повече. И идея си нямам как да постъпя в случая. Някакви идеи...?