Мерси за пожеланието, vladi_addict
И това си е нещо, което всеки решава сам. Досега не бях склонна да отдавам значение на такива неща, още повече да ги описвам по форуми. Говорила съм за това само с една много близка моя приятелка, която много се колеба какво да ми каже, но и тя накрая ми препоръча да отида при него и да му разправя. Въпреки че ме знае що за човек съм.
Истината е, че от такива нискомащабни проблеми и начина, по който се отнасяме към тях, личи отношението ни към много по-важни случаи. Всъщност...важни...знам ли...аз съм на 18, не знам ти на колко си, и се предполага, че ще срещна много хора, че с много хора ще си имам вземане-даване (хаха), но човек никога не знае...не искам да си мисля, че има само по един човек за нас, защото това е смешно като теория. Това, което го има у един, го няма у друг и обратно...моментът с възрастта и така нататък...има го, винаги го има и елементът на самонавиването - аз съзнателно спрях с него, за да видя дали ще се оправят нещата. Вътрешно не са се оправили, но в един свят, в който една любовна историйка никога няма да предизвика повече болка от смъртта на невинни хора и прочее гадости от много по-сериозен характер...Хм! Има проблеми и проблеми...
Поздравявам те за решението, въпреки че нито познавам теб, нито момичето. Такива неща каляват. В микроскопичен размер, но каляват. В отношенията си с хората винаги е ставало така, че или не получавам това, което искам, или го получавам след много време и доста самоосъзнаване (ако си е заслужавало). Трябва да има отпор от средата, иначе това, което правим, няма да е достатъчно ценно само по себе си.
Пък аз, в нетипичен за мен сълзлив стил, ще продължа да го сънувам. Има нещо успокояващо в това. Въпреки че знаеш, че си сам, не си напълно сам, щом има за кого да мислиш.