Аз не си понаям стаята, деля я с сестра ми а сякаш я деля с още 100 човека...просто няма каде да се обърнеш в тази кутийка . Ако бях съмичка в тази стая, тогава бих изхвърлила всичко , бих пребоядисала стените, ще оставя само бюрото за компютъра, един гардероб за дрешките ми, аквариума и телевозора...а и плюшените играчки и всичко друго на буклукаааа.

Но в къщата в България имам собствена стая която си ме кефи, не е нищо особена, пълна с играчки и барбита мо е разбираемо защото бях малка когато живях там и всичко съм си оставила както е било и винаги като вляза в тази стая ми напомня за хубавите детски години...ах обичкам си я аз нея стая.