Болката...

[bai_brother]

Вси4ки вие, които пи6ете, 4е ви боляло от любовта изоб6то нямате представа какво е болка. Аз съм моми4е на 19 и ходех с 1 мом4е от 2 години и половина. Той бе6е най-хубавото не6то, което ми се е слу4вало... Бе6е най-невероятното мом4е което съм сре6тала... С него се 4уствах така както не се бях 4ствала ниога - 4уствах се оби4ана, разбирана, желана... Но естествено на пук на вси4кото това 6тастие съдбата ре6и, е траябва да ни раздели и то по най-жестокоя на4ин... Преди около 6 месеца тай отиде на някакъв преглед и там са му казали, 4е са му открили злока4ествен рак на белите дробове и 4е м остават о6те няколко месеца живот. Когато разбрах не можех да повярвам. Ходих с него на о6те хиляди изследвания, но всеки път резултата бе6е един и съ6т. Казаха му, 4е ве4е е преално късно за химиотерапията... Подложи се на операция, но и това не помогна... Аз ве4е не знаех какво да направя за да му помогна... 4увствах се безсилна... Напълно безслина... Ако можех дори бих си сменила мястото с него само и само той да е добре... Но бях безсилна... И преди месец той по4ина... Иска6е ми се да умра. Просто не мога да живея без него... Не мога да си представя, 4е сикога пове4е няма да го видя... да го докосна... да го прегърна... да го целуна... да говоря с него... да го усетя до мен...
Няма нужда да пи6ете някави отговори на това, което аз написах. Просто имах нужда да го споделя с някого. А и от няколко дни 4ета как вси4ки тук пи6те за това колко ви боли от любовта и какви проблеми имате и искам да ви покажа, 4е на този свят има много по-стра6ни и ужасни не6та.... За това просто се оби4айте и б1дете 6тастливи

Миличко много тъжно и тежко е това което споделяш.
Аз не бих могъл да те разбера на пълно но брат ми напълно би те разбрал.
Неговата приятелка с която ходеха от 6 години почина преди година и половина от СПИН и той се съсипа.
Пропи се не спира да плаче всеки път като заговорим за нея , просто трагедия , неможеш да си предтавиш на мен какво ми е като го глеам такъв но нищо не мога да направя.