От както се помня баща ми никога не се е отнасял с мен като с човек. От малка ме комплексирваше и натякваше колко съм била дебела и аз зех че му повярвах.Още не мога да се отърва от този комплекс (а аз не съм дебела). Но в последно вр. нещата стават все по-зле. Той вика, крещи, постоянно се заяжда и се държи нетърпимо. Отнася се към мен все едно съм най-голямата утрепка на света. Обръща повече внимание на кучето отколкото на мен и се държи по-мило с него от колкото с мен. Всяка вечер се караме и аз не мога да продължавам вече така, а същевременно нз. какво да правя. Постовнно се търси нещо да се заяжда и нарежда,а когато му отговоря - става още по-зле- караници, блъскане,спира компютъра от бушона и тн... Чушствам се толкоз подтисната,мразя да сидя в къщи,не мога психически да издържам. Нз какво да правя ...........