все едно описа историята с 'най-добрата ми приятелка'.... преди беше няк'во супер добро момиче, бяхме по цял ден заедно.. в у-ще, в извънкласни дейности, в излизания... навсякъде... ако нещо ми се случеше исках първо на нея да разкажа, да споделя... и ми олекваше... както и тя на мен... понякога сме си се обаждали 4ч сутринта и знаехме, че винаги можем да разчитаме една на друга...
глупости на търкалета

сега...

коренна промяна.. откакто си има гадже... е направо непоносима... не спира да се лигави (Бога ми, не знам дали има друго качество в човек, което да не мога да понасям толкова много....), да се прави на нещо повече от другите (...а беше тихо и скромно момиче...толкова добре, че направо ми се струваше невероятно, че има чак такива хора) иии като излезем държи винаги да е с гаджето си (а момчето е супер печено, адски мн го уважавам, даже вече повече и от нея ... но просто понякога ми се иска да излезем само 2те с нея... като 'преди'... обаче т'ва явно е невъзможно...защото ако излезем и тя или ще говори постоянно за него, или ще си мисли за него и аз все едно сама си говоря... тъпа работа... хората явно не са такива каквито сме си мислели... или просто всички се променяме...
най-гадното е, че нея я възприемах за наистина най-добрата ми приятелка и бях готова на всичко за нея... пък то...нищо общо...
сега просто се опитвам да огранича контактите си с нея, защото всеки път се чувствам наранена и огорчена (от себе си... 'щото не мога да се примиря все още, че не мога да се науча да възприемам хората такива каквито са... а си идеализирам няк'ви образи)...

ще намериш и ти своята половин душа... я в лицето на някой приятел, я някое гадже... не се отказвай... животът тепърва започва... ще дойде и твоя златен миг