Приятелят ми преживя тежка раздяла малко преди да се съберем. Ние имахме нещо, още докато ходеше с бившата си и няколко месеца той се луташе между нея и мен. През това време мн ме нарани (или аз сама се напаних), защото го молех да избере, а той все не успяваше (прекалено го обичах, за да се откажа).Развих някакво чувство за малоценност - бидейки второто момиче, започнах да си чувствам съвсем...недостатъчна. Сега сме заедно от доста време, но аз не мога да се отърся от това чувство за непълноценност. Още повече, имам чувството, че той винаги съпоставя това, което изживява с мен, с това, което е преживял преди. Освен това не знам какви са им отношенията - абсолютно никога не споменава да са говорили или да са се виждали, но онзи ден видях в телефона му, че й е звънял. Нищо не попитах, защото в крайна сметка не е длъжен да ми се отчита. И всичко това нямаше да има никакво значение ако оная вечер не се беше случило нещо, дето си мислех, че само в сълзливите филми го има - както бяхме през нощта в леглото и той ме целуваше, прошепна нейното име. Може да изглежда като нещо мн малко, но на мен буквално ми прилоша и ми се сви сърцето. Той се притесни и започна да обяснява, че не може да си обясни как и защо го е казал. Питах го има ли чувства към нея - каза категорично не...казва, че ме обича и аз...аз мисля, че му вярвам, но не мога да се отърся от мисълта за бившата му приятелка. И не мога да приема, че каза името й, докато целуваше мен, и не мога да избягам от всички тези мисли и от несигурността си...