С него не се познаваме от вчера - аз знам, че държи на мен...и той не е направил нищо (или поне съзнателно), за да се разделяме. Напротив, аз ще полудея ако се разделим - обичам го безумно много. Уверява ме, че не изпитва нищо към бившата си приятелка и аз мисля, че му вярвам - смятам, че иначе нямаше да бъде с мен...тъй като не се разделиха точно по нейна вина (до колкото аз знам). Показва ми и ми повтаря, че ме обича (нещо, което е нетипично за него - той няма навика постоянно да ми казва, че ме обича - казва го рядко). Но аз не мога да се отърся от мисълта за нея и от факта, че той каза името й...грррррррр...на себе си се ядосвам