Защото дава криле и сърцето ти намира покой в сивия ден.
Поне за частица секунда разбираш какво е Вселенският мир.

А това, че се разкриваш не е голяма загуба. Загуба е, да, знам, нараняваш се, страдаш, но.. си заслужава.
Всеки изгрев в прегръдките на любимия , който ме кара да плача и мразя себе си за своята слабост, ме кара да се усмихна и да съм доволна от живота си.