Болезнено е, да. Но е реално. Като човек минал неведнъж по този път, мога да твърдя, че е ужасно. И като се случи веднъж, вторият път не можеш да не мислиш за това.
Така че, да .. мисля за това. Не рядко. Но не ми пука.. всяка песен си има край, аз не мога никого да закова за себе си, било то и човек, който ми е най-свиден и без когото не мога. Така си изграждам бариера и има периоди, в които не искам да допусна никого до себе си, защото привързаността към друг е нож с две остриета

Та .. Не ме е страх от края. Беше ме .. тогава бях малка и зелена. Но човек закоравява. Започва да гледа с други очи на нещата, вижда не със сърце, а с разум. Сега знам, че ако имам дълга връзка, ще ми останат спомени, които никой не може да ми отнеме. Знам, че животът ще продължи дори след края й.. еми, кво повече да искам.

Ще боли от раздялата.. но нека, то винаги боли. Всяка следваща причинява все по-голяма и по-голяма болка.Но Радостта преди това ще си е заслужила.