анализ

[djyachob]

Трябва ми анализ за някое от тези произведения на Яворов
Две хубави очи
на Лора
Ще бъдеш в бяло
благодаря предварително :P

[sexa_na_kompleksa]

о-голямата част от Яворовите любовни творби са не само лирическа изповед на най-съкровени чувства, а и израз на поетическо отношение към света. Сред тях с особена форма се отличава стихотворението “Две хубави очи”. Поетът съсредоточава вниманието си върху един външен елемент на любимата - очите - прозорецът на душата. Стихотворението започва нежно-съзерцателно:
\"Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи. Музика, лъчи.\"
Сравнението душа-музика-лъчи изгражда ангелски образ, който е в пълна хармония с най-чистото на този свят - душата на дете. Можем дори да усетим музиката на душата чрез широките вокали и сонорните съгласни. Осъзнаването на светостта на любовта кара автора да направи една спонтанна отчаяна молитва-зов:
\"Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!\"
За миг, обладан от лоша мисъл, влюбеният изпада в ужас. Той познава злините на света, в който живеем, познава добре тъмната страна на живота и неговото пагубно действие върху крехкото детско съзнание. Тази изстрадана мъдрост внася горест и напрежение в светлината на любовното чувство:
\"Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.\"
Черните мисли са потушени енергично - все пак, любовта не може да бъде толкова слаба, щом управлява живота на хората. Поетът вярва, че любовта може да побеждава, затова, в обратен ред на стиховете, отхвърля мисълта, че светът ще успее да опорочи чистата обич:
\"Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.\"
Драматичният сблъсък е силен и кратък, решението е намерено веднага и възстановил за миг разрушената хармония на любовта, поетът отново коленичи пред олтара на чистата обич:
\"Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...\"
Погледът отново се връща към образа на любимата и чак сега, след тревожната мисъл “Не искат и не обещават те!”, поетът изведнъж осъзнава колко прелестно е детското незнание на любимата. Тя, за разлика от него, не познава огорченията на живота. Непокварена, душата й е изпълнена с красота и надежди. В очите й той намира своето щастие и повтаря унесено:
\"Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.\"
Яворов се е постарал да приложи т.нар. огледална симетрия, която прави стихотворението му изключително и е едно доказателство за това, че той е творец на световно ниво.

мерси много! :P