"— Собствената ви слепота ви лъже — произнесе той. — Нищо не виждате и си мислите, че и другите не могат да го видят. Нашият Господ не е име. Той е смисълът на всичко. Ето защо в църквите ни няма да видите никаква украса, никакви прозорци между нас и Него. Нашите Старейшини и предводители, независимо че са Избрани и Посветени, си остават обикновени, смъртни хора. На никого от тях не се подчиняваме, когато става въпрос за вярата ни. Само на Гласа Господен вътре в нас. — Млъкна за малко, но аз, кой знае защо, не успях да вметна нито дума. Продължи с още по-мек глас: — Нека приемем, че всичко е така, както го тълкувате вие. Че всичко, което казахте, е вярно и нашите Старейшини са само жадни за власт диктатори, а самите ние сме изоставени тук на произвола на съдбата заради техния егоизъм и сме принудени да изпълняваме една горда, но фалшива роля. Не! — гласът му зазвуча много по-твърдо. — Разрешете ми да ви уверя, че това е така, но само за вас. Нека предположим, че представите доказателства за това, че нашите Старейшини са лъжци, а самата Конвенция е фалшива. Да приемем, че ми докажете, че същността ни е извратена и напълно фалшива — повдигна брадичката си и погледна в мен, а гласът му сякаш ме натисна физически. — И че никъде сред Избраните, дори в дома на родителите ми, не съществува нито вяра, нито надежда! Дори да ми докажете, че никакво чудо не би могло да ме спаси, че до мен нямам нито един съмишленик и насреща ми се е изправила цялата Вселена, въпреки това аз — при това сам, мистър Олин! — бих тръгнал в атака, както ми е заповядано, до края на Мирозданието, до ръба на безкрайността. Защото без моята вяра аз представлявам обикновен прах, разпилян от вятъра. Но когато имам вярата си, няма сила, която да ме спре!"

Gordon Dickson, Ask Not