Хахахаха ама не вс са дървени философи..
Ако човек не се е сблъсквал с желанието да умре казва че е тъпизъм,идиотизъм,какво ли не .
Ако е обаче,започва да разтяга едни дълги.

Какво ще ти кажа аз (тука и аз си слагам короната на дървения философ).
Била съм и от 2те страни на монетата.Преживяла съм неща ,които определено биха съсипали един нормален човек и поне бих го побъркали до известна степен ( 1во че той не би позволил да му се случат по този начин,но аз съм прекалено добричка и търпя почти вс) .Много пъти съм си мислела за самоубииство,плачела съм , хванала главата си и крещеийки че искам просто да изчезна,че на др ще им е по-лесно без мен..
Но този период на депресия отминава!Знаеш ли кога отминава?Когато ти решиш това!Когато си кажеш - аджеба-живота ми може да е съсипан,но само от мен си зависи да оправя всичко!Като си се ядосаш , не на друг а на себе си ! " аз мога и ще постигна мечтите си" . И колкото и егоистично да звучи,дори си кажи - " Те ме накараха да страдам,сега аз ще накарам тях" ..и аз съм си го казвала,но съм стигала до момента в които просто съм по съвършенна от противника,готова да го смажа,но просто отминавам..прощавам.
Мисли за себе си !Мисли за себе си !
Мисли за това че живота ти е един!Че е такъв,но ще бъде друг когато сам го промениш! И няма невъзможни неща!Невъзможна е само смъртта!