Не знам къде да пусна темата си.. защото събира мноого теми в себе си... и просто имах нужда да го кажа или напиша някъде... и колкото повече го гледам.. това написаното... толкова повече искам да напиша още и още... но едва ли някой ще го прочете... Не карам никой на сила да го прави.. нито търся съвет... просто исках да излея чувствата си някъде... и само тук намирам място.. защото просто не ме познавате... и вашето мнение ще е по-... как да кажа.. по- безкомпромисно... ако изобщо пишето нещо...
Мисля си за това, колко много неща са ми на главата... Дали ще взема изпита по руски.. защото признавам си последните 2-3 месеца нищо не пиша в час и станах супер... абе не уча... с какви оценки ще завърша годината... за това какво ще ми бъде лятото... дали ще мога наистина да се отпусна... да си прекарам лятото готино... без да мисля за нашите, какво ще кажат... без да мисля за мнението на хората... Дали ще има хора на които да мога да разчитам... хора с които да мога да излизам, с които да се веселя... дали поне за миг ще спра да мисля за другите и ще бъда за малко егоист?!... като повечето от хората сега... за това дали има останали истински хора на земята, такива, които не те предават при всеки удобен момент... такива, които остават верни до край и такива, които не се отнасят с теб като с парцал и само те използват... малко такива хора има останали и все помалко остават... Всеки търси удобното за него и така не осъзнава, че прецаква този до себе си... защото... докато не те опознаят и докато не са ти се появили кирливите ризи, всеки ти се пише приятел... мисля си за едно момче, което харесвам, и той знае че го харесвам, защото ми го е казвал, че знае, че го хаесвам... но не с лошо чувство... а някакво такова... ммм... де да знам... а имаше мнооого ситуации в които можех да действам... дори той сам ми ги даваше... но тогава си имаше приятелка... незнам дали още я има... и не го направих... поставих се на мястото на момичето... ами ако станеше нещо между нас.. и той постъпеше по същия начин... така както аз не посмях да направя.. знам говоря просто за една целувка... но за мен те са нещо специално... не се раздават току така... разбира се това си е мое мнение... много пъти си казвам, че няма повече да мисля за него... но винаги когато го кажа.. той изскача от някъде и ми напомня, че съществува... но едва ли нещо ще стане, той е разлечен от мен и аз съм различна от него... така да се каже не сме от една класа... той е от онези известните в училище, онези, по които си падат всички момичета... а аз не съм такава... аз съм просто обикновено момиче... Не! ...всъщност не съм обикновена... Бях чула или прочела или гледала(не знам точно), че няма обикновени хора, защото всеки има различни стремежи и мечти... и колкото по-високи са те толкова по-необикновен си ти... а моите мечти са наистина големи... (всъщност една от мечтите ми е да опозная Англия, да живея там... харесвам хората там... начина им на живот и подредеността им във всяко едно отношение...) Но да се върна към това момче... харесвам го... той може би спада под онова определение... м... женкар... всъщност... и има и доста труден харектер... сестра ми не може да го търпи... {всъщност не ме интересува нейното мнение... доста съм страдала от него (мнението й)... хората казват, че щом сме на една възраст, трябвало да се разбираме още повече... но те не разбират... ние сме цял живот заедно... дори.. когато кандидатствахме, за да влезем в гимназии.. тя се набута в моя клас... но както и да е...} стигнах до там, че той има труден характер... и някои момичета не могат да го понасят, а други му се лепят като мухи на мед... а всъщност като го опознаеш... е готин човек... не казвам, че съм го опознала напълно... нито дори... абе може би една четвърт от него само познавам... оф.. много почнах да пиша, ама имам нужда да споделя с някой... няма значение дали някой ще прочете вичко това... защото наистина е по-лесно да си излееш проблемите на някого... независимо дали някой ще те чуе или не, дали някой ще прочете това или не, отколкото да трупаш всичко в себе си.. и то да избухне наведнъж върху някой невинен... а аз по принцип съм доста търпелив човек... И сега... си пускам песента на Fergie - Big Girls Don't Cry... и си мисля, че за много неща няма смисъл да се плаче... Оф.. стига толкова... че вече наистина почвам сериозно да се отчайвам...