Привет на всички. Ето я и моята история, на някои така позната, на други така непонятна... Преди около 9

месежа це влюбих в едно момиче от класа ми. Отначало чувствата бяха доста подтиснати, и двамата нямахме

смелост да си кажем какво чувстваме дин друг. Но... с времето си разкрихме чувствата и започнахме да

чувстваме онова чувство, което ни сгрява душата в студената зимна нощ - а именно обичта! Около нова година

беше период на несигурност и у двама ни, имах съмнения че тя ми изневерява, аз сглупих веднъж и целунах

друго момиче и в същия момент усетих каква грешка правя... Всичко това беше подбудено от мисълта да

покажа, колко е хубаво да виждаш, как другия губи интерес към теб. Мина време, доста караници, до

априлската ваканция имаше момент, когато почти щеше да ме отреже напълно. Но тогава аз и казах колко

силни са моите чувства, колко много я обичам и колко съжалявам за всичко, което и причиних! Тя също призна

чувствата си... и вече започнахме да си изграждаме взаимно доверие.От априлската ваканция до този момент,

лично аз Нито един път не съм направил нещо, с което да засегна приятелката ми. Много държа на нея, дори

понякога и досаждам с моето внимание към нея... но много я обичам просто! Така до преди около седмица-две.

Тя започна да се отдръпва от мен, не го казва, но го показва по нейн начин. Чудя се на какво се дължи, аз ли съм

предизвикал това... или просто съм и омръзнал? Няколко пъти изявявам желание да се видим извън училище и

но тя все намира извинение. Днес особено ме излъга, цял ден не я бях чувал и чак сега вечерта. Знайте, от това

боли много! ;( Вчера ми каза, че трябва да направи избор дали да бъде с момче, или засега да е сама. И

разбирасе клишето - нали винаги ще си бъдем най-дорби приятели, за по-сериозно може да мислим по-натам!

Можете ли да ми кажете какво да направя, че да и спечеля сърцето отново! Много я обичам, всичко бих

направил за нея, само едно нещо искам на света така силно... и това е тя да бъде до мен! ;( и макар искам

толкова много от живот