Вярвам!
В други теми виждам, че Muse_of_Madness е голяма ентусиастка за спор - лошо няма.. само че темата има или няма Бог не мисля, че е мн подходяща за спор. Всеки говори от собствено убеждение и искам да ви кажа, че един атеист никога не може да разбере един вярващ и обратното. Защо ли? Ами защото сме твърде ограничени, защото не можем да погледнем през очите на другите, а сме се закоравили и мислим, че само нашата теза е вярна. Човешкото мислене и знание е ограничено, човешкото мислене се формира на базата на информацията, кото може да извлече от заобикалящата го среда. Как ще ми докажете, че 2+2 е 4? Кой казва, че е 4.. ако от малки ви казват, че е 6, дали някога ще приемете друго становище? Същото е и с вярата. Ако от малки ви учат да вярвате в Бог, вие ще вярвате. Но ако не ви учат, трябва сами да достигнете до извода има или няма Бог.
Вярата в Бог е вътрешно усещане, вътрешна нужда - тя не се базира на научни закони, тя е нещо по-висше от това и не на всеки въпрос, човек може да намери отговор, за това по-добре да не се опитва, защото се получават смешни теории и "доказателства".