Здравейте ...
Преди около година започнах да излизам с едни много точни и пекани момчета.Всичко беше ОК, докато един ден нещо се случи... просто се случи вината не беше в мене, но така го инпретатираха, че излезе че аз съм виновна. Бяхме 5 в компания - Веско, Пешо, Жоро, Гого и Аз. Разбирахме се отлично! Може би при мене имаше ерархия Гого ми беше като брат,а на Пешо не му харесваше това, защото повече общувах с него. С Жоро много се драпахме (приятелски разбира се ). Давах всичко от себе си, правих много компромиси, но накрая чашата преля. Затворих си за пореден път очите и явно това и ми беше грешката,защотото оставях те да са над мене, дори и да не са прави(нали все пак са момчета). Така си минаваше времето аз не обръщах внимание на това, докато един ден Гого развали всичко и това беше края на нашето приятелство. Сега сме само на Здравей , Здрасти и това е даже с едното момче не се и поздравяваме(за което много съжелявам, защото толкова много неща съм правила за него, а той явно не ги е оценил. Не мога да го преодолея.Когато ги видя заедно сърцето ми се къса и започвам да си спомням колко хубави мигове имах с тях и как искам да се върне всичко, но не може. ИСКАМ ОТНОВО ДА СИ ГИ ВЪРНА или може би Не ? Плача почти цял месец опитвам се да забравя всичко, но не мога Кажете ми какво да правя? Дайте ми съвет