От една страна - евала на сестра ти, че е свалила толкова килограми и е направила нещо за себе си. Глупавото в случая е, че се е самозабравила. А ти как можеш да кажеш, че я мразиш? Все пак ти е сестра. Не съм психолог, но от написаното разбирам две неща - не искаш да признаеш дори пред себе си, че малко или много й завиждаш, а второто е, че се чувстваш пренебрегната, което пак води до някаква омраза. Ще ти кажа, че цялата тази история е смешна. Нека момичето се кефи на това, което е постигнала, нека лети в облаците. Ясно е, че се пада много лесно от там. Покажи и, че и ти не си за изхвърляне и запомни, че всеки човек има чар - малък или голям. Недей да се комплексираш, запазете добрите си отношения, защото сте една кръв и дойде ли момент, в който се почувстваш сама..сестра ти ще те подкреп, а не друг.