Отдавна не бях влизала във форума....
и ето, че днес влизам.

За да кажа, че връзката ми от година и нагоре, се скапа заради истерии, лъжи, паранои и задушаване. Имам вина, и той има вина. Но се обичаме. Любовта не е изчезнала.

Въпреки че, какво е любовта? Вече съм объркана и ... не знам, дори не знам колко ми пука за всичко. Да градя ли на ново всичко, пак с този човек, или да си останем само добри приятели ?
Не ми се иска да сме само приятели, но при спомена за момента, в който е нямало чувства, идеята ме блазни. Отделяхме си повече внимание, повече подкрепа имаше и разните му там. И никога не се карахме.. Всичко беше просто. А сега не.
И все пак.. не мога да си се представя без него. Той стана част от мен. Баси, половината ми сърце е при него.

Някой бил ли е в подобна ситуация и как я е разрешил?