Знам че тази тема е прекалено изтъркана но незнаех къде и на кого да кажа всичко което ще кажа тук..и тей минаха 5месеца от 14ти феврури когато момчето което обичам се подигра с мене и ме остави завинаги може би..от тогава живота загуби смисъл за мен, не обърщам внимание на никой само гледам къде да се завра за да бъда поне малко сама и да премислям нещата..а приятелите ми са много и всички ми помагат..през първите месеци след 14ти февруари бях може да се каже добре защото не плачех дори имах чуството че почвам да го забравям защото нито го чувах нито мислех за него камоли да го видя..но ето че в един момент той почна пак да ме търси, каз ами неща които ми дадоха огромна надежда и ето че сега плача всеки ден за него..съсипвам се а и не мога да спра да мисля за това момче..знам че сигурно тези надежди са безпочвени но и не мога да разбера защо ми ги е дал защото ми каза неща които бяха истина тоест че аз и той си подхождаме много повече отколкото той и приятелката му(всичко го знаем това)..сега тои всяка седмица излиза с нас но дори и не си говори с мене..гледа ме когато не го гледам а ако го погледна докато той ме гледа си обръща главата на другата страна..натиска се с една курветинка пред мен...знам че сега ще кажете че не си струва да плача всеки ден за него, но аз го обичам с цялото си сърце той ми показа какво е любовта какво е страданието той ми открехна вратите на истинския суров свят и ме научи да гледам реално на нещатата...той ще остане първото и единствено момче което ще обичам така..искам да се върне при мен защоото не издържам без него..искам отново да имам човек на когото знам че ще мога да се опра каквото и да стане...моля ви сега не ме упреквайте за тва че още го обичам и т.н. също така знам и че не си заслужава да правя каквото и да било..за това ще кажа само една дума и тя ЛЮБОВ..тя ни променя тя ни кара да върщим безумни неща..но тя ни погубва и убива с всеки изминал скапан ден мерси на тези които ще прочетат темата..не ви карам да оставяте коментари, просто исках да си излея малко душата...