малък спор

спориме с един приятел относно една запетая..


изречението е следното:


"И въпреки това аз искам да го направя."



спора е има ли запетая и ако има - къде?

[Valar]

Да ви имам споровете!

[Boot]

И, въпреки това, аз искам да го направя.

[LecheR_DeViL]

i vypreki towa, az iskam da go naprawq. 100 %

[Dragon]

i vypreki towa, az iskam da go naprawq. 100 %

[MusicIsTheKey]

И въпреки това,аз искам да го направя.

[`Death`Whore``]

Според мен няма запетаи, според родителското тяло, което преподава български език и литература от почти 20 години - също.

[sinful`girl]

i vypreki towa, az iskam da go naprawq. 100 %

и още 100% от мене ...така се пише

[NoDoUbT]

И въпреки това,аз искам да го направя.

така е

[KoRn]

Сега ще ви демонстрирам как се прави на тест

"И, въпреки това, аз искам ,да го, направя." си асматик ще го кажеш така ....

[Qnchety]

И въпреки това,аз искам да го направя.

[Octofunk]

Няма запетаи никъде

[HopeLesss]

Няма запетаи!

[bboy_bunker]

хаха последно?

[shadow4e]

Според мен няма запетаи, според родителското тяло, което преподава български език и литература от почти 20 години - също.

И според мен няма.

Ако изречението беше "Навън вали, въпреки това аз ще отида до пазара", щеше да има нужда от запетайка, но в случая е дадена все едно само втората част на изречеинето. /"въпреки това аз ще отида до пазара" = "И въпреки това аз искам да го направя"/.


Но със запетайките определено не съм навътре...

[aniezina]

i vypreki towa, az iskam da go naprawq. 100 %

и още 100% от мене ...така се пише

и като прибавиш и моите 100% \/

И каква е логиката да има там запетайка? По принцип запетайка се пише при сложно изречение, ако двете части на изречението биха могли да съществуват като самосоятелни изречения.

[Escarina]

Ако е подчинено изречението, то не може да съществува самостоятелно.А се наричат сложни подчинени.Главното изречение е "аз искам да го направя" а подчиненото "и въпреки това".Главните изречения се делят от подчинените със запетайка.Ето ти я логиката.Тези неща се учат в шести клас...

[RunawayLove]

И въпреки това,аз искам да го направя.

taka e nemoje da ima po 20 zapetaiki aide sa

А някой да е чувал за ВМЕТНАТ ИЗРАЗ? Те се ограждат от двете страни със запетайки. Вметнати изрази са "Въпреки това", "Най-вероятно", "Може би" и тем подобни, не особено съдържателни според мен съчетания. В конкретния случай обаче, "И" не е в ролята на конюнкция, а по-скоро влиза ВЪВ вметнатия израз, следователно остава само една запетайка след "това"... И все пак може и да греша /макар че учителката ми едно време казваше за мен: "Не може да има такъв човек, пак няма нито една правописна грешка в работата си" /, понеже от доста време пиша из форуми и съм загубила представа за правопис, граматика и пунктуация.
Мисля, че този спор може да го реши само преподавателката ви по български като идете в понеделник на училище...

В подкрепа на предишното мнение си направих труда да ви намеря малко полезна информация. ЧЕТЕТЕ, ЧЕ ПАК ЩЕ ПИТАТЕ ГЛУПОСТИ:


- Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:
„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”
„– Това, мисля, е достатъчно. „

- Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следните:
„Той обаче не изпълни обещанието си.”
„– Ти например какво ще кажеш?”

- Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”
- Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”
- Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
- Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”
- Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.
- В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”
- Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”
- При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”
- Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”
- Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.”
- Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”

- Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”
- Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:
„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”
„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”

- Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”
- Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”
- При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”
- Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например:
„Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”
- При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.”
- Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”
- Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”
- Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”
- Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.
- Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”
- Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например:
„Това може да разбере само който го е преживял.”
„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”
„– Попитах не защото не знаех.”

- Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”

[`Death`Whore``]

Ако е подчинено изречението, то не може да съществува самостоятелно.А се наричат сложни подчинени.Главното изречение е "аз искам да го направя" а подчиненото "и въпреки това".Главните изречения се делят от подчинените със запетайка.Ето ти я логиката.Тези неща се учат в шести клас...

За да има главно и подчинено изречение, трябва да има 2 подлога /както в изречението, което написах току-що/. "Въпреки това" не е глагол!

[Disrespect]

И, ,въ,пре,ки, ,тов,а ,а,з, ,ис,ка,м ,д,а ,го, нап,рав,я.,,,

[_donna_]

значи..по принцип това "въпреки че" спада към така наречените "вметнати думи и изрази",които се ограждат със запетайки.само че има едно допълнително правило,което гласи,че когато вметнатите думи и изрази са къси/например:въпреки че,обаче,да кажем,според мен,може би,наистина../,когато те са в НАЧАЛОТО на изречението и играят ролята на ПРОСТО пояснение,което не нарушава интонацията на изказването,не се отделят със запетаи.

кой спечели спора?

И въпреки това,аз искам да го направя.