За да спре болката, му се обадих нищо, че беше минал цял месец от раздялата ни. Нямах никакви очаквания от него, никакви желания ...само да го чуя. Зарадва се, че му се обадих, личеше по гласа му. Попита ме как сам, дали има някои до мен. Нищо не излагах, само за това, че сам Супер щастлива. Пожела да се срещнем в близкото кафе до нас. Бях щастлива, пак. Барзах през цялото време, за да не закаснея, исках да бада точна. В сащия ден тои подварди, че ще доиде" 100%"......
А толкова го чаках да се появи на вратата, да го видя пак. Когато осетих, че тои няма да се появи се почуствах жалка и отново наранена от него. Стана ми болно, станах и си трагнах през погледите на някои хора,които се чудеха кои и какво чаках половин час!?....И не се обади и това си му е. Аз не го виня, но не мислите ли, че постапката му е повече от лоша?! Едва ли ще го призная пред него, но така искам някои да постапи с него така както тои с мен. За цялата болка...Наранена, унижена, без надежди за бадещето...продалжам да го обичам, няма ли краи това?!