Гледам да не мисля често за това.Мисля за момента...защо трябва да се опитвам да си натрапвам такива мисли в главата, вместо да се радвам на настоящето и на това, че сега съм с него.Не е ли така?!
Нека да тъжим за края, когато той наистина настъпи, не преварително!