Какво да правя :(

[SwEeT_pAiN_F]

Здравейте,
ужасно гадно се чувствам. С майка ми от вчера се караме ужасно. Цялата работа е, че от 3 месеца имам приятел и почнах да излизам почти всеки ден. Да кажем че съм нонстоп навън не е така най-много по 2-3 часа. Само събота или неделя съм по 3-4 по изключение 5 часа на вън. Като закъснея с 5 мин и почва да ми звъни... "Къде си?Що не си вкъщи?!" или като и кажа че съм почти до унас и тя ми трясва тела. После като се прибера и почва д ами вика що съм закъснявала, защо не съм и се обадила че се прибирам. Дефакто тя ми няма никакво доверие... грижа се за пра-дядо ми който е диабетик, тя го оставя в мойте ръце, следователно ми има доверие... а за едно тъпо золизане, доверието й към мен се изпарява.
Вчера... излязах в 7 и трябваше в 9 да съм у нас... беше около 8 и 53 по моя телефон и тя ми звъни и почна да ме разпитва къде съм и що не съм вече у нас. Както и да е в 9 и 5 бях у нас. И като взе да ми вика "до кога ще ми закъсняваш, като кажеш 1 час поне се прибирай навреме. Вече ще те лишавам от зилизания." И отиде да си върши работата.
Хора кажете какво да направя...баси чувствам се като в затвор. Искам и аз малко свобода. Направо незнам по какъв начин да го преодолея това!
Благодаря предварително!

[SunnyG]

И аз го имах този проблем,но когато бях на 11-12-13г.Незнам ти на колко си,но ще ти кажа че майка ти се притеснява за теб,когато си навън така или иначе,но още повече почва да се тревожи,когато започнеш да закъсняваш.И аз се изнервях и се ядосвах,но това ще бъде винаги.Просто се постарай.когато ще закъснявасх да и се обадисх да речем 15 минути преди часа,в който е трябвало да си си във вас и нещата няма да седят по този начин.Поне не толкова трудно за теб.При мен все още го има това,но като започна да закъснявам с 30-40 мин.Тя е родител,винаги ще се тревожи.

[SwEeT_pAiN_F]

И аз го имах този проблем,но когато бях на 11-12-13г.Незнам ти на колко си,но ще ти кажа че майка ти се притеснява за теб,когато си навън така или иначе,но още повече почва да се тревожи,когато започнеш да закъсняваш.И аз се изнервях и се ядосвах,но това ще бъде винаги.Просто се постарай.когато ще закъснявасх да и се обадисх да речем 15 минути преди часа,в който е трябвало да си си във вас и нещата няма да седят по този начин.Поне не толкова трудно за теб.При мен все още го има това,но като започна да закъснявам с 30-40 мин.Тя е родител,винаги ще се тревожи.

Тази година навършвам 17 години.
Благодаря ти за съвета, но когато й се обадя и и кажа че ще закъснея с 15-20 минути и тя казва "уговорили сме се нещо!" и ми затваря...

[sashoTo]

pochni da q psuvash i da q otebavash taka she digne race ot tebe i nqma da se plashi tolko nogo.. ;]

[Presley]

раэбирам те,при мен положението е същото.Много е неприятно,но пък е эа добро.Не мисля,че ти няма доверие,а просто се притеснява эа теб.това е нормално,колкото и да мислиш че не е.Ако ти е толкова кофти ,просто поговорете.Един раэговор винаги може да пооправи нещата.Но раэбира се эависи как е проведен...не се иэнервяй и кажи всичко ,което ти е на сърцето,опитай да я обедиш ,че си достатъчно голяма и че можеш да се глижиш эа себе си.Но все пак не эабравяй в какъв кофти свят живеем и какви неща се случват....!Постави се на нейно място,все пак ти е вайка.Иска най-доброто эа теб.И дори действията и ,които эа теб са обидни и неприятни го покаэват...!Помисли и от таэи гледна точка!
Желая ти късмет...

[gabrielka@a]

Ех!Да можеше и на моята майка да и пукаше за мен.......ОЧевидно е,че тя ти мисли доброто!Какво да правиш?Опитвай да и отделяш повече време и да се прибираш навреме!

[jumaji]

Според мен трябва да я хванеш като е сама и да й кажеш, че искаш да говориш с нея.Ако ти се дърша й кажи, че ако не иска да говори с теб, ще продължаваш да закъсняваш.Искаш да говорите, за да се изясните и да не се получават повече така гадни за теб за нея ситуации.И ако се навие вече там й кажи, че си голяма, разумна, разбираш, че се притеснява за теб, но да се постави на твое място, и друго каквото мислиш

[krasivata_luvica]

Здравейте,
ужасно гадно се чувствам. С майка ми от вчера се караме ужасно. Цялата работа е, че от 3 месеца имам приятел и почнах да излизам почти всеки ден. Да кажем че съм нонстоп навън не е така най-много по 2-3 часа. Само събота или неделя съм по 3-4 по изключение 5 часа на вън. Като закъснея с 5 мин и почва да ми звъни... "Къде си?Що не си вкъщи?!" или като и кажа че съм почти до унас и тя ми трясва тела. После като се прибера и почва д ами вика що съм закъснявала, защо не съм и се обадила че се прибирам. Дефакто тя ми няма никакво доверие... грижа се за пра-дядо ми който е диабетик, тя го оставя в мойте ръце, следователно ми има доверие... а за едно тъпо золизане, доверието й към мен се изпарява.
Вчера... излязах в 7 и трябваше в 9 да съм у нас... беше около 8 и 53 по моя телефон и тя ми звъни и почна да ме разпитва къде съм и що не съм вече у нас. Както и да е в 9 и 5 бях у нас. И като взе да ми вика "до кога ще ми закъсняваш, като кажеш 1 час поне се прибирай навреме. Вече ще те лишавам от зилизания." И отиде да си върши работата.
Хора кажете какво да направя...баси чувствам се като в затвор. Искам и аз малко свобода. Направо незнам по какъв начин да го преодолея това!
Благодаря предварително!

ами извиниисе посмекчия малко и си поговори с нея че го обичаш и искаш да си с него.....и др....не мога да се сетя.....

Според мен трябва да я хванеш като е сама и да й кажеш, че искаш да говориш с нея.Ако ти се дърша й кажи, че ако не иска да говори с теб, ще продължаваш да закъсняваш.Искаш да говорите, за да се изясните и да не се получават повече така гадни за теб за нея ситуации.И ако се навие вече там й кажи, че си голяма, разумна, разбираш, че се притеснява за теб, но да се постави на твое място, и друго каквото мислиш

Охх...това е ужасно-аз съм на 13 и си седя до 10(не е много, но...)А ти на 17... подкрепям горния цитат.Един съвет-почни да се прибираш на време-даже понякога се прибирай някоя минутка по-рано-говори си с майка ти....дръж се мило-ама не да се мазниш...и така.Айде успех :P

[SwEeT_pAiN_F]

Благодаря ви адски много!!Обичам ви всичките!!!
явно наистина трябва да говоря с нея. Почнах да се прибирам на време и за сега нямаме проблеми. Но неска ми натресе че тряяло през ваканцията да уча минимум 4 часа на ден. При което аз направо откачих... на всичкото отгоре ми каза "или ще работиш или че учиш, вече не си малка да се пропиляваш ваканцията за игри и тем подобни излизания" Направо незнам... но наистина май ще говорим... все не мога да събера смелост и спокойствие да говоря с нея. Много ми е трудно.

[anonimen alkoholik]

Оффф и аз искам мойта майка да се притеснява за мен,ама няма.

Оффф и аз искам мойта майка да се притеснява за мен,ама няма.

da no ponqkoga tova e prekaleno....

[saninka91]

Spored men 17 godini ne sa malko i malko ili mn moje6 sama da se opravq6 . Pogovori si malko s neq razbira se vseki ima angajimenti vyv vky6ti , no i vseki ima nujda ot li4en jivot . Maika ti e no ti si ve4e golqma i trqbva da se syobrazqva s tvoite interesi i mnenie za6toto ne si na 12

[SwEeT_pAiN_F]

Spored men 17 godini ne sa malko i malko ili mn moje6 sama da se opravq6 . Pogovori si malko s neq razbira se vseki ima angajimenti vyv vky6ti , no i vseki ima nujda ot li4en jivot . Maika ti e no ti si ve4e golqma i trqbva da se syobrazqva s tvoite interesi i mnenie za6toto ne si na 12

еми да..... просто нямам сили защото знам че пак ще се изпокараме... чудя се... дали да изчакам още малко.. поне да изляза във ваканция.. сега уж ще мога да я зарадвам че ще имам стипендия.. но незнам дали това ще стигне

[mechtaq_za_teb]

I pri men predi nqkolko meseca imashe neshto podobno.Maika ti prosto se pritesnqva za teb,kogato zakysnqvash.Smqtam,4e edin razgovor bi razreshil problema.Prosto i kaji da ti ima poveche doverie i 4e ot karanici nqma smisal...Neznam dali bi pomognalo.Pri men tova se opravi ot samo sebe si.