Я да поразмишляваме малко...

[Mindlessnessnessnessness]

Друг въпрос е, че всички, които се стремят да са оригинални и неповторими в същото време се причисляват към някоя от тези групи Несъвместимо е.

[magesniko]

^^иначе ше е скучно.

[Mindlessnessnessnessness]

А има и такива, които успяват да създадат собствен стил

[Boot]

А има и такива, които успяват да създадат собствен стил

няма

[Mindlessnessnessnessness]

Първият метъл? Винаги има пръв...

[Boot]

хъхъъхъххъ първият метъл ххъхъхъ
Рогатият е в основата на всичко!!!!

[machoka]

а защо да не се възприемат така???

Нима е лошо да искаш да направип някакъв statement???

точно това имах предвид... в смисъл, за кво трябва да се нищят всички тея неща толкова дълбоко и да се дудне 24/7 за разни хора, които дори не познаваме? нека живеят както искат, да мислят каквото искат... от такива теми няма смисъл, защото няма да се налее мозък у ничия глава. пък и повечето субкултури не виждам да са направили нещо кой знае колко значимо... освен да се трепят по концерти примерно. не може да ми побере акъла как е възможно да има такива не знам и аз какви.

Не е нужно да има постоянно такива теми, но щом има.. значи хората си задават въпроси.. и то уместно.. не виждам проблем в това да се разискват подобни тематики, можем само да спечелим.. аз само си задавам въпроси и търся обяснения, не съм тръгнал никого да променям. Както споменах - процесът на промяна е важно да го съзре самият индивид.. не да му се налага.. всеки трябва да допусне своите си грешки, от които да си вземе поука. С наливане на акъл не става.

[Blacklisted]

Дио е първият с \m/

[Muse_of_Madness]

Значи това го написах вчера, но не го постнах.

Еййй, не прочетох всичко, за което съжалявам, но забелязах, че всички показаха колко са индивидуални, съгласявайки се с г-н Модератора.Днес прочетох друг цитат от обичащ мъдростта мъж, който гласеше, че разбирайки една истина, умът е готов да я приеме...
Та...
Човекът е социално същество. Има нужда да принадлежи към някое стадо(познавате самотата, нали?) поради тази си природа. Многото различни такива се оправдават с избора на нас младежите да сме из субобщество с ценности и правила, близки до индивидуалните ни...
Но това твърдение става лесно оборимо поради две причини-1Рядко въобще причината е такава- някои стават пънкари/метъли/скейтъри/етц само защото са били впечатлени от лице от тази субкултура, защото са били принудени от приятели или просто от нужда да придадат някакъв смисъл и величие на съществуванието си. Втората причина е въпросът за индивидуалността и има ли тя почва у нас. Бъди себе си-това е трудно, по-трудно, отколкото да подражаваш... Защо ли? Ами на първо място, не ни е ясно кои точно сме ние. Не сме ли били от малки възпитавани да съвпаднем в определени норми на поведение, не ни ли е бил показван един идеал, който да следваме сляпо, за да не разочароваме близки и приятели, поради срах от закона? Нима медиите не са ни натяквали нещо през ранното ни детство, докато не сме свикнали с него и не сме го приели като еталон за красота/доброта/правилност/нормалност?... Нима езикът ни е достатъчен да изразим индивидуалите си емоции? И чрез всичко това представляваме индивидуалното си АЗ, пречупено през влиянието, оказано му от външния свят, тоест не сме себе си... Някой беше писал, че живее по собствени правила-добра кауза, но нима е възможно сред хората? Един велик ум правилно е казал, че ако ще търсиш себе си, търси го далеч от хората, където никой не би повлиял на личността ти. (Това беше леко различно от темата)
Г-н Модераторе, коя е главната цел в човешкия живот? Налагате ли своята над нас?

Толкова е ограничено всичко.. толкова е пропаднало, че се отчайвам. Сякаш никой не държи вече на развитието на личността -> на образованието, на изучаването на възможно най-много от тези субкултури, придобивайки по-голяма обща култура.. стремежа да научиш всичко на този свят няма да те направи човек, знаещ всичко, но ще те обогати максимално много, ще те направи човек!

[Muse_of_Madness]

Едно време и аз се ядосвах на ограничените, но сега направо им завиждам...

[machoka]

Г-це потребителка,
няколко пъти споменахм, че нищо не налагам.. ако си бяхте направили труда да прочетете цялата тема, може би щяхте да разберете.

Ами на първо място, не ни е ясно кои точно сме ние.

Отправната точка на всичко е първо да познаваш себе си.. Ако не е така, как тогава ще познаеш нещо друго?!

Не сме ли били от малки възпитавани да съвпаднем в определени норми на поведение, не ни ли е бил показван един идеал, който да следваме сляпо, за да не разочароваме близки и приятели, поради срах от закона? Нима медиите не са ни натяквали нещо през ранното ни детство, докато не сме свикнали с него и не сме го приели като еталон за красота/доброта/правилност/нормалност?...

В невръстният период от живота - детството е нормално да последваш това, което ти е посочено.. но идва момент, в който съзряваш и започваш да се питаш, аджеба, защо го правя, редно ли е и как мога да променя нещата в друга посока ако това се налага и го искам. Когато станеш ЛИЧНОСТ, тогава идва този момент.

Нима езикът ни е достатъчен да изразим индивидуалите си емоции?

Не е, и за това съществуват музиката, изобразителното изкуство, скулптори, пластики и въобще всякакъв вид изкуство, както и други и средства извън речта, които са способни да ги опишат по-пълно.

[ScionOfStorm]

Интересно.
Всеки си има дадена социална група, която смята за по-близка и за по-лесна за комуникиране от негова гледна точка. За мен това са повечето хора, слушащи метъл или хардкор да речем, но пък и има доста хора, слушащи съвсем други неща, които ми допадат и с които мога съвсем лесно да разговарям, било то дори на музикална тема. Принципно не мога да разбера тази омраза между различните субкултури, имайки предвид че доста често тя е неоправдана. Защо един рапър да ме мрази, защото слушам друга музика ли? Защо чалгарят да го прави, пак поради същата причина ли? Че нали ако бяхме еднакви всички нямаше да е толкова интересно бе :/
Омраза, омраза и пак омраза, навсякъде, ето и вчерашните изцепи на концерта на Експлойтид, въпреки че там са по-ъндърграунд армии на пънкарите и скиновете, но пак не мога да ги разбера изцяло, но пък и не съм особено навътре в тея неща.
Имам приятели метъли, да Най-добрият ми приятел, с който се познавам от 11 години, обаче е слушал точно 10 метъл песни, които аз съм му мятал. Слуша си поп/диско/летни хитове и подобни, и защо ли не ми пречи? Защо ли не ми пречи друг приятел, който си се кефи на Ивана, Гергана и прочие?
Защо като мина покрай Амор да речем с един суичър на Ин флеймс и нищо друго "метълско" по мен чалгарите веднага идват, следват въпроси от типа на "К'во ме гледаш така бе, брадат (още повече че нямам брада ), гаден метъл такъв?" и подобни? Аз казвам ли им нещо, преча ли им? Не
Тогава защо те трябва да го правят?
Отговорът естествено е, че сме хора. Кво да се правим, такива добичета сме (:

[Swinkenhoffer]

а защо да не се възприемат така???

Нима е лошо да искаш да направип някакъв statement???

точно това имах предвид... в смисъл, за кво трябва да се нищят всички тея неща толкова дълбоко и да се дудне 24/7 за разни хора, които дори не познаваме? нека живеят както искат, да мислят каквото искат... от такива теми няма смисъл, защото няма да се налее мозък у ничия глава. пък и повечето субкултури не виждам да са направили нещо кой знае колко значимо... освен да се трепят по концерти примерно. не може да ми побере акъла как е възможно да има такива не знам и аз какви.

Не е нужно да има постоянно такива теми, но щом има.. значи хората си задават въпроси.. и то уместно.. не виждам проблем в това да се разискват подобни тематики, можем само да спечелим.. аз само си задавам въпроси и търся обяснения, не съм тръгнал никого да променям. Както споменах - процесът на промяна е важно да го съзре самият индивид.. не да му се налага.. всеки трябва да допусне своите си грешки, от които да си вземе поука. С наливане на акъл не става.

ъм, какво можем да спечелим от такива теми? по мои наблюдения само караници и псувни. повечето хора вече са си изградили мнение за някои субкултури и едва ли ще могат да го променят чрез обсъждането на този въпрос из форумите... но след като толкова те гложди - ок.
не знам дали съм права, но понякога ми прави впечатление, че на доста от хората, които се придържат към някаква субкултура, гледаш с лека насмешка и неразбиране. един вид... да вземат да пораснат, да престанат с глупостите и гадната музика.

[machoka]

А, не, защо.. никого не осъждам без да го познавам.. или поне не го правя много често де

Но за мен затварянето в даден кръг и битуването само и единствено в него не е най-доброто решение за просперитет на личността )

[`Death`Whore``]

Разбира се, че е така.

[koalka]

Нямам нужда се причислявам към някои и да се имам за примерно метълка или чалгарка.И определено не мисля, че определям хората по това какви са и каква музика слушам.Не мога да кажа, че един човек, който слуша чалга е тъп, защото познавам много такива, където въобще не са.Друг е въпроса, че тази музика трудно я понасям.Това е от мен по тази дъълга тема.

[Swinkenhoffer]

Но за мен затварянето в даден кръг и битуването само и единствено в него не е най-доброто решение за просперитет на личността )

и за мене, ама не можем да го променим. все пак... тези хора са си избрали така да живеят, не е наша работа.

[Muse_of_Madness]

Не сме ли били от малки възпитавани да съвпаднем в определени норми на поведение, не ни ли е бил показван един идеал, който да следваме сляпо, за да не разочароваме близки и приятели, поради срах от закона? Нима медиите не са ни натяквали нещо през ранното ни детство, докато не сме свикнали с него и не сме го приели като еталон за красота/доброта/правилност/нормалност?...

В невръстният период от живота - детството е нормално да последваш това, което ти е посочено.. но идва момент, в който съзряваш и започваш да се питаш, аджеба, защо го правя, редно ли е и как мога да променя нещата в друга посока ако това се налага и го искам. Когато станеш ЛИЧНОСТ, тогава идва този момент.

След като разбрах, че далеч не си толкова възрастен, колкото си мислех, можем да минем на ти.

В невръстният период от живота - детството е нормално да последваш това, което ти е посочено..

Съгласна.

но идва момент, в който съзряваш и започваш да се питаш, аджеба, защо го правя, редно ли е и как мога да променя нещата в друга посока ако това се налага и го искам.

Дефинирай "редно". Кое е редно и едни и същи неща ли са редни за всеки индивид? Да, става дума може би за морала, който бива спазван в името на общото благо, но това не отнема ли от индивидуалността на всеки? Не сме ли понякога принудени да прогоним най-откровените желания на природата си, защото е противозаконно, неетично?

Но за мен затварянето в даден кръг и битуването само и единствено в него не е най-доброто решение за просперитет на личността )

Нима просперитетът на личността е диктуван от природата на всеки човек? Не преобладават хората, за които това е така. Забелязала съм, че има аристократи по душа и крепостни селяни по душа, както и примеси между тях... Докато едни откриват наслада в мисленето, за други животът е едва ли не "Ядине, пиине и някоя сгодна женица". Последните по същата причина не поставят под въпрос всяка заповед и мъдрост, правят, каквото им е заповядано или втълпено, затова нямат толкова разправии с околните, колкото имам аз, а и намират щастието по-лесно от мен... затова им завиждам.

[machoka]

Дефинирай "редно". Кое е редно и едни и същи неща ли са редни за всеки индивид? Да, става дума може би за морала, който бива спазван в името на общото благо, но това не отнема ли от индивидуалността на всеки? Не сме ли понякога принудени да прогоним най-откровените желания на природата си, защото е противозаконно, неетично?

Редно, спрямо наложените правни догми и морални такива, съгласен. Но спазването на закона или моралните ценности, наложени от нашето общество те слага само фиктивно в някакви рамки, в никакъв случай не си губиш идентичността. И не, не сме принудени да заглушим у себе си това, което е неетично - стига само да не се водим по етичният кодекс - с думи прости - не ми пречи да тичам гол по улиците, ако имам обоснована причина за това

Нима просперитетът на личността е диктуван от природата на всеки човек? Не преобладават хората, за които това е така. Забелязала съм, че има аристократи по душа и крепостни селяни по душа, както и примеси между тях... Докато едни откриват наслада в мисленето, за други животът е едва ли не "Ядине, пиине и някоя сгодна женица". Последните по същата причина не поставят под въпрос всяка заповед и мъдрост, правят, каквото им е заповядано или втълпено, затова нямат толкова разправии с околните, колкото имам аз, а и намират щастието по-лесно от мен... затова им завиждам.

Е да, нали знаеш кои са най-щастливите хора на тоя свят - лудите..

Това, което описваш като вторите е ограничен човек - мислещ само за първичните си задоволявания.. това те прави само фиктивно щастлив, а всъщност едно голямо нищо. Не всичко опира до парите, ядИнИто и сгодната женица.. ако това те задоволява разбира се - няма проблем и така да си живееш.. но дали ще можеш да го наречеш живот?

[teenkopele]

След толкова разсъждения, анализи и т.н. трудно можеш да кажеш нещо, което да не се повтаря.

Я си представете свят, в който всички сме еднакви, в който няма отделни субкултури...много по-зле от сегашния, нали?

[Muse_of_Madness]

Дефинирай "редно". Кое е редно и едни и същи неща ли са редни за всеки индивид? Да, става дума може би за морала, който бива спазван в името на общото благо, но това не отнема ли от индивидуалността на всеки? Не сме ли понякога принудени да прогоним най-откровените желания на природата си, защото е противозаконно, неетично?

Редно, спрямо наложените правни догми и морални такива, съгласен. Но спазването на закона или моралните ценности, наложени от нашето общество те слага само фиктивно в някакви рамки, в никакъв случай не си губиш идентичността. И не, не сме принудени да заглушим у себе си това, което е неетично - стига само да не се водим по етичният кодекс - с думи прости - не ми пречи да тичам гол по улиците, ако имам обоснована причина за това

Нима просперитетът на личността е диктуван от природата на всеки човек? Не преобладават хората, за които това е така. Забелязала съм, че има аристократи по душа и крепостни селяни по душа, както и примеси между тях... Докато едни откриват наслада в мисленето, за други животът е едва ли не "Ядине, пиине и някоя сгодна женица". Последните по същата причина не поставят под въпрос всяка заповед и мъдрост, правят, каквото им е заповядано или втълпено, затова нямат толкова разправии с околните, колкото имам аз, а и намират щастието по-лесно от мен... затова им завиждам.

Е да, нали знаеш кои са най-щастливите хора на тоя свят - лудите..

Това, което описваш като вторите е ограничен човек - мислещ само за първичните си задоволявания.. това те прави само фиктивно щастлив, а всъщност едно голямо нищо. Не всичко опира до парите, ядИнИто и сгодната женица.. ако това те задоволява разбира се - няма проблем и така да си живееш.. но дали ще можеш да го наречеш живот?

За 1вия абзац-значи можем да бъдем себе си, но без да го показваме, т.е. да не се изразяваме външно... О, да не забравя да спомена възпитанието, което родителите ни дават, очаквайки да сме им благодарни, че са ни научили на праволинейното си мислене, че са ни възпитавали да им се подчиняваме за всичко, без да обмисляме, да бъдем като тях или по-добри, но все пак в същата насока... Не ми се изброява...
за 2рия- остави представите за естетика, всеки от нас е подвижен психоцентър и за всеки съветът представлява това, което възприема. Това е присъщо на живите организми. Също се опитваме да избегнем неприятните моменти и да повторим приятните. Не е ли блажен този, който успява да го направи с толкова малко усилия, на толкова малка цена?

[quench]

хех, не виждам, защо се карате толкова много за неща, които са ясни с един поглед

за да съм честен, трябва да кажа, че и аз се заблуждавах доскоро за фактическото положение

истината е,че модерната цивилизация навлиза в края на историческия си цикъл
това винаги е свързано - първоначално - с радикални социални и кулурни промени - а в последствие - откровено, с катаклизми - политически, милитаристически, социални и т.н.

изучавайки бихейвиористическите и социологическо-биологичните науки, човек може да открие колко малко в действителност управлява сам поведението си - и че колкото по-интелигентно е дадено стадно същество - плюс, колкото по-интензивна е комуникацията в стадото - толкова повече индивидуалността на въпросното същество се прелива в групата

а в днешно време имаме НАВОДНЕНИЕ от информация - която е същността на комуникацията

значи, можем да направим 2 извода:
1. информационнатата свръхзадоволеност, винаги водеща до интензифициране и сближаване на връзките в групата, води до ускорение, от една страна, на социалните промени, свързани с края на цивилизационния цикъл
2. от друга страна, информационния поток залива съзнанието на всеки - дори на най-устойчивия и осъзнат индивид - и той губи уникалността си, вливайки се в общото, обособено от информационния океан


и тъй, с думи прости, обречени сме да подражаваме на аморфната маса около нас
а на по-консервативните им остава само да клатят недоволно глава в такт и да повтарят "как младите не са като едно време"

[Muse_of_Madness]

=D> =D> =D> The unimaginable powers of the demigod Quench

[_donna_]

мачока,уелкъм,бе,душо! = )

[machoka]

quench,
както си прав в по-широк смисъл, така и казаното от теб няма общо много с по-малките измерения на разискваната тематика..

за 15-16 годишните скейтърчета няма значение политическата обстановка или катаклизми в световен мащаб, за да бъде валидна социалната принадлежност към групата - сляпата такава.. и отричането на всичко външно. ) Не е важна толкова информацията и другите изброени от теб неща, макар и да са верни по принцип.

_donna_, мараба мацка.