Май на мен не ми е много развита фантазията.
Като видя хубаво момче първата ми мисъл е "Толкова е красив! Дали си има приятелка?" и веднага след това "Господи, личи ли си, че го харесвам? Ами ако се обърне и ме види, че го зяпам така невъзпитано?!" и свеждам поглед. Обаче веднъж човекът ме хвана неподготвена, още докато не бях се окопитила, и ме хвана "в крачка" или по-точно, "в поглед" и ми се усмихна. И аз, вече натясно, нямах друг избор, освен да се опитам да изцедя от замръзналата си, зачервена физиономия най-сърдечната усмивка, на която бях способна. После тръгнах към спирката, за какво си мислех не помня, какво чувствах също, как стигнах до вкъщи... съвършено бяло петно. Сигурно съм изглеждала като пияна или поразена от светкавица на околните.