За приятелите ни и родителите ни.

[cherinka]

Ние ли имаме проблем в изразяването си, родителите ни ли ни разбират погрешно или е нещо друго.
Става въпрос когато те не харесват приятелите ни и си мислят, че сме тръгнали по техния път и ние се опитваме да ги убедим, че това не е така и изтъквам приятелите ни какво правят и казваме, че ние това не го правим, но те вместо да се вслушат в това, че сме невинни, така си създават лошо мнение за приятелите ни, а от друга страна искат да им споделяме с кой излизаме, какво правим и т.н (явно е загриженост), но в стремежа си да ни разделят с приятелите, не осъзнават, че така ни озлобяват към самите тях.


?!?!??

[find_m3]

Това е така ама ти имаш грешен подход (аз се поправих) не трябва да говориш лошите неща за приятелите си.Точно това ги кара да не ги харесват.Опитай да йм споделяш какво хубаво са направили.Сега например майка ми харесва приятелките ми(май...) щото говоря само хубави неща за тях и тя е спокойна ,че ако аз съм отвеяна ще има кой да ме "пази"