Ах,имаше едно момче дет беше голям досадник...постоянно ми правеше комплимети и ми ровеше из косата по начин който мразя...постоянно ме дразнеше и аз се сърдех а той се след мен да ми се моли,чак на колене ми падаше...ама слава богу сичко приключи...таа имала съм и случаи в които момчетио се държи некво мн строго и се прай на голямата работа..после ми казва че ме обича...или пък един дет (като бяхме малки,то и сега саществуват тия неща) постоянно ми налиташе на бой...иии аз както винаги го прибивах от бой...щот беше мн досаден...таа сега се сетих за котките на леля ми...тоно тоя случай е такув...лелиите ми рещуиха да си саберат котките(мъжко и женско...мъжкото се казва Тни а женското Анджела) таа седяха 1 седмица...Тни постоянно спя пред вратата на стаята на Анджела,постоянно я ухажваше а тя се го биеше...като го види....вобще...имам чуството,че както е с животните така е и с хората...момчетата които са с прекалено голямо самочуствие си се държат гадно,а тези дет са с по малко самочустви си казват напрво,а тези дет са мн сдухани или дет са по свестни се държат доста мило и внимателно...то си зависи от човека,но има мн начини да се разбере то рано или късно истината излиза наяве... :}