Незнам дори как да започна, толкова много неща ми тежат в момента. Бях с едно момиче, ходихме близо година но се разделихме а аз наистина обичах това момиче. Дори и сега като си помисля за нея има една празнина в мен която никоя друга неможе да запълни, все още я обичам а знам, че никога повече няма да е до мен В момента каквото и да правя ми се струва сиво и гадно, случват ми се и хубави и лоши неща, но всичко сякаш бледнее пред това което вече го няма..а то си отиде просто ей така, като една искра която пламва за миг и в следващия просто я няма..и вече нищо не е същото. Света около мен е различен..нея вече я няма..има други но те не са ТЯ.. кофти ми е от всичко, а никой около мен дори и не се опитва да ми помогне по някакъв начин, имам много "приятели" но никой неможе да разбере какво му е на човек по-добре от самият него..а в момента съм обграден с какви ли не хора около мен, а в същото време просто съм толкова сам..самотата е най-гадното нещо Излизам, веселя се, всичко е на 6, и когато остана сам просто всичко се срива..осъзнавам как всъщност нищо не е същото и отново съм сам и потънал в мисли..