Цитирай Първоначално написано от jus7_a_boy
Незнам дори как да започна, толкова много неща ми тежат в момента. Бях с едно момиче, ходихме близо година но се разделихме а аз наистина обичах това момиче. Дори и сега като си помисля за нея има една празнина в мен която никоя друга неможе да запълни, все още я обичам а знам, че никога повече няма да е до мен В момента каквото и да правя ми се струва сиво и гадно, случват ми се и хубави и лоши неща, но всичко сякаш бледнее пред това което вече го няма..а то си отиде просто ей така, като една искра която пламва за миг и в следващия просто я няма..и вече нищо не е същото. Света около мен е различен..нея вече я няма..има други но те не са ТЯ.. кофти ми е от всичко, а никой около мен дори и не се опитва да ми помогне по някакъв начин, имам много "приятели" но никой неможе да разбере какво му е на човек по-добре от самият него..а в момента съм обграден с какви ли не хора около мен, а в същото време просто съм толкова сам..самотата е най-гадното нещо Излизам, веселя се, всичко е на 6, и когато остана сам просто всичко се срива..осъзнавам как всъщност нищо не е същото и отново съм сам и потънал в мисли..
Защо се разделихте?
Тя има ли си друг?
Защо ти имаш друга?

да, знам какво е. Оценяваме една Любов, 4ак като я изггубим ... и се по4увстваме изгубени.

Но изгубеното може да бъде намерено отново. Дори след 1 или 10 или дори 1000 години.

Моли се да си няма друг, или да не полудееш от 4акане, ако си има.
Ако ПоВярваш, Ше до4акаш.

и да, знам какво е да сънуваш една жена , а да се будиш до друга. Отвратително е, нямаш право да при4иняваш това на "настоящата", не е виновна тя, 4е не си способен да я Оби4аш Истински, защото сърцето ти си го дал на друга.

от там нататък вси4ко е Съдба.. някои хора сме щастливи да до4акаме след 7 години.
други 4акат по 70.. за тях пишат книги.

про4ети "Любов по време на холера" от Габриел Гарсия Маркес.
Ще се познаеш на някои места в книгата.